Кои са талибаните и каква е тяхната цел?

7054
Кои са талибаните и каква е тяхната цел?

© Pixabay

Когато бившият американски президент Доналд Тръмп взе решение да изтегли американските войски от Афганистан, където те прекараха близо 20 години, Пентагонът смяташе, че местните армия и полиция са готови да се справят самостоятелно със заплахата на въоръжените бунтовнически групировки.

Година по-късно новият държавен глава на САЩ Джо Байдън окончателно сложи край на американското военно присъствие в страната, въпреки че голяма част от нейните провинциални региони вече бяха под контрола на талибаните.

Американското разузнаване смяташе, че те едва ли ще успеят да превземат големите градски центрове, но всъщност това се случи за броени дни.

Досегашната администрация, начело с президента Мохамад Гани, беше принудена да бяга зад граница, а международната общност си задава въпроса как групировката, която на теория трябваше да бъде сломена от армията на САЩ и нейните съюзници, успя да си върне светкавично контрола върху Афганистан.


За да бъде потърсен отговорът обаче, трябва да се имат предвид историческите корени на това движение и целите, които то си поставя.

Кои са талибаните?

Талибаните са продукт на продължителните граждански конфликти в Афганистан, които започват в края на 70-те години на миналия век с т. нар. Априлска революция. Тя се опитва да установи комунистически режим в страната. Така се стига до инвазията на Съветския съюз през декември 1979 г., която дава началото на война, продължила близо десетилетие.

От едната страна на конфликта е съветската армия, която оказва подкрепа на местната Народна демократична партия на Афганистан, а от другата са т. нар. муджахидини, което в буквален превод от арабски означава "борци". Тяхната цел е да освободят Афганистан от контрола на СССР и, вдъхновени от ислямската революция в Иран през 1979 г., да установят подобен режим, основан на ислямския фундаментализъм.

Когато избухва конфликтът, Студената война все още е в разгара си, а САЩ и техните съюзници от НАТО нямат интерес от разширяване на съветското влияние в Южна Азия. Затова муджахидините получават активна подкрепа и оръжия от страна на американското разузнаване, както и от някои европейски държави, Китай и Пакистан.

В крайна сметка, след продължилата близо 10 години война, съветската армия не успява да преодолее съпротивата на местните въоръжени групировки и тяхната партизанска тактика. Конфликтът нанася тежки икономически щети на СССР, които, според много историци и анализатори, в крайна сметка ускоряват разпада на целия социалистически лагер.

Гражданските войни и раждането на талибанското движение

Изтеглянето на съветските войски от Афганистан обаче не носи мир на страната, а точно обратното. През 1989 г. започва гражданска война, която се води между отделните племена и групировки. Основният конфликт се оформя между шиитските бойци, поддържани от Иран и сунитските сили на муджахидините, които успяват да установят контрол над повечето региони.

В този период се създава и групировката на талибаните. Тя се заражда в ислямските училища за бежанци на територията на Пакистан, откъдето идва и нейното име - "талибани" означава "ученици" на езика на племето на паштуните, което е и най-голямата етническа група в Афганистан. 

Постепенно те разширяват своето влияние и получават международна подкрепа в лицето на Пакистан и Саудитска Арабия. През 1996 г. талибаните установяват контрол над столицата Кабул, разбивайки силите на тогавашното временно управление на лидера на муджахидините Ахмад Шах Масуд.

Впоследствие той организира т. нар. Обединен фронт срещу талибаните и в продължение на няколко години се сражава срещу тях в различни региони на страната. В областите под негов контрол е установено сравнително демократично управление и се спазват правата на жените, които при режима на талибаните нямат право да работят извън дома, както и да го напускат с открити лица и без да са придружени от мъж от семейството им.

Групировката се противопоставя на модерното образование и смята, че то трябва в основата си да бъде подчинено на религията. Талибаните тълкуват шариата по начин, различен от този в Иран, например. Те не приемат повечето светски занимания, като спорта, телевизията, фотографията, хазарта и др. Техните съдилища налагат брутални наказания за битови престъпления. Дори и за дребни кражби се прилагат ампутации на крайници, публично линчуване и други.

Талибаните прибягват до масови екзекуции и жестокости както спрямо политическите си врагове, така и спрямо цивилното население. Официално, те забраняват отглеждането и употребата на опиум, като в периода от 1996 до 2001 г. тази практика е почти напълно изкоренена на територията на страната, най-вече заради жестоките наказания.

В същото време обаче една голяма част от финансирането на групировката идва именно от контрола над каналите за трафик на наркотици през Афганистан.

Талибаните обещаха: Няма да има насилие и хаос (видео)Говорителят на талибаните Забихула Муджахид обеща да няма да има гонения на противниците, а медиите могат да продължат да работят

Краят на талибанския режим

Ахмад Шах Масуд е убит в Афганистан от атентатори самоубийци на 9 септември 2001 г. Два дни след това са извършени и атаките срещу Световния търговски център в Ню Йорк, където загиват над 2700 души. Тогавашният американски президент обвинява за атаката родения в Саудитска Арабия лидер на Ал Кайда Осама бин Ладен, който е един от военните командири на талибаните и ветеран от войната срещу СССР.

След безпрецедентния терористичен акт Съединените щати организират инвазията на Афганистан, която има за цел да сложи край на управлението на талибаните. Силите на САЩ и техните съюзници успяват бързо да установят контрол над по-големите афганистански градове, а талибаните предприемат тактиката на партизански сражения в отдалечените планински региони.

По време на окупацията Афганистан формално се управляваше от демократично установеното правителство на президента Хамид Карзаи до 2014 г. След това постът беше поет от Мохамад Ашраф Гани. В този период много от лидерите на талибаните се укриват в Пакистан. Именно там на 2 май 2011 г. американското разузнаване организира убийството на лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен. 

От 2016 г. формален лидер на талибаните е Маулауи Хайбатула Акундзада, който наследи Мула Мохамад Мансур, убит при американски въздушен удар в Пакистан.

Какво искат талибаните?

Идеологията на талибаните поддържа тезата за историческия цивилизационен конфликт между християнството и исляма. Те гледат на демократичното управление на Афганистан като на окупация и основната им цел е установяване на режим, базиран на законите на шариата.

Повечето от членовете на движението са от племето на паштуните, обитаващо южните райони около Кандахар, но на практика то се ползва с подкрепата на голяма част от местното население в Афганистан, особено в изостаналите в културно отношение провинициални райони.

В годините на американската окупация някои от талибанските лидери се съюзиха с част от бившите си врагове, включително и с шиитите, които представляват около 10% от населението на Афганистан. Спрямо други малцинства обаче те са настроени изключително враждебно, в това число и към индусите, евреите и християните.

Какво ще се случи с афганистанската икономика след победата на талибаните?Икономиката на Афганистан е нестабилна и силно зависима от чуждестранната помощ

Как талибаните успяха толкова бързо да си върнат контрола над Афганистан?

През 2020 г. талибаните сключиха споразумение с адмнистрацията на тогавашния американски президент Доналд Тръмп. В него САЩ поеха ангажимент да изтеглят армията си от страната и да освободят около 5000 талибански затворници. В замяна на това движението обеща да не допуска никакви групировки или лица, близки до нея, да застрашават сигурността на САЩ или на техните съюзници.

Междувременно, американската администрация в последните 20 години постави основите на модерната афганистанска армия и полиция, чиито персонал, допреди инвазията на талибаните, наброяваше над 300 000 души. За сравнение, талибанските бойци са не повече от 100 000 души, по данни на американското разузнаване.

Въпреки това, официалните въоръжени сили не успяха да окажат никакъв отпор. Основната причина за това е психологическото надмощие на талибаните, които, в очите на много от обикновените афганистанци, представляват борци срещу чуждестранните окупатори още от годините на съпротивата срещу СССР.

Там, където въобще се стигна до сражения между правителството и ислямските бойци, официалната армия нямаше никаква воля за борба и много от нейните командири бързо се предаваха в ръцете на талибаните, въпреки че притежават по-модерно въоръжение и, поне на теория, по-добра организация.

Какво следва?

Към настоящия момент, след като успяха да си върнат контрола върху Афганистан, повечето талибански лидери избягват войнствената реторика. Те призовават за мир и спокойствие, за нормални международни преговори и за възстановяване на нормалните икономически дейности в страната. Талибаните заявиха, че ще разрешат на жените да упражняват своите професии "в рамките на шариата".

Дали движението е претърпяло някаква вътрешна реформа по време на двете десетилетия, прекарани "в нелегалност", или бързо ще се върне към бруталните репресии от периода между 1996 и 2001 г., все още е въпрос без отговор.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg