Гърция е блокирана от обща стачка. Десетки хиляди демонстрираха в големите градове срещу непопулярните мерки на правителството и специално срещу пенсионната реформа. Пред парламента се стигна и до поредните сблъсъци с полицията.

За да се справи с кризата, държавата ще получи само от Еврозоната общо 80 млрд. евро. 16-те страни предоставят кредити на Атина съобразно своя дял в Европейската централна банка. На тези 16 държави всеки грък дължи вече по 7 104 евро и 54 евроцента.

Сред страните от Еврозоната относително най-голяма тежест поема Люксембург. Всеки жител на тази малка страна е дал назаем на гърците средно по 417 евро и 50 евроцента.

Това е почти два пъти в сравнение с Ирландия. На всеки германец се падат по 272 евро и 38 евроцента. Берлин обаче номинално дава най-много пари, тъй като има най-голямо дялово участие в Европейската централна банка.

През последните седмици Германия е и страната, която най-твърдо настоява за бюджетна дисциплина, за спазване на правилата в Еврозоната и за внасяне на по-голяма прозрачност на финансовите пазари.

"Здравата бюджетна политика трябва да стане основен критерий, след като кризата отмине. Моят апел е нека изпратим общо послание за стабилност. На срещата на 20-те водещи икономики аз ще поставя въпроса финансовите пазари да плащат допълнителна такса", обяви канцлерът на Германия Ангела Меркел.

Финансовият министър Волфганг Шойбле предупреди, че пазарите наистина са вече извън контрол. Неговият колега - първият дипломат на Германия Гуидо Вестервеле, обсъди ситуацията в Европа с комисаря за вътрешния пазар Мишел Барние и с българската комисарка Кристалина Георгиева.

Европейският съюз демонстрира солидарност и подаде ръка на Гърция, защо тогава еврото продължава да бъде толкова нестабилно?

От една страна, играчите на финансовите пазари са като акули - като подушат кръв, стават още по-агресивни. Затова гръцките финанси ще продължат да бъдат атакувани от спекуланти, които искат да спечелят от това. И така еврото още дълго ще остане уязвимо.

Колкото до солидарността - големите европейски икономики, като Франция, са силно заинтересовани Атина да си плаща външния заем, защото те са най-големите й кредитори. На практика Гърция получи 110-те милиарда, за да си погасява дълговете към държавите кредиторки. Така че те не са за гръцкия народ, който ще трябва дълги години да стяга коланите, за да си плати вересиите.

Източник: bTV