На фона на нарастващото геополитическо напрежение около ситуацията в Украйна, опасенията от въоръжен конфликт се засилиха значително. И Русия, и НАТО открито демонстрират военните си възможности, като засега и двете страни твърдят, че се опитват да избегнат откритата конфронтация.

Засега Съединените щати и техните съюзници се придържат към политиката на икономическите санкции. Но неведнъж в историята във Вашингтон са подписвани и открити декларации за обявяване на война.

Съединените щати официално са обявявали война на други държави 11 пъти в пет различни военни конфликта. Съгласно американската конституция, Конгресът има изключителното право да обявява война.

Последният път, когато САЩ прибягват до тази стъпка, е по време на Втората световна война.

1. Войната от 1812 година

Известна и като Втората война за независимост, войната от 1812 г. е първият военен тест на Съединените американски щати като независима държава. Президентът Джеймс Медисън, разгневен от отказа на Великобритания да зачита неутралитета на Америка в продължаващия конфликт между Великобритания и Франция, поисква от Конгреса да обяви война на бившия си колониален господар.

Гласуването в Конгреса не е единодушно, като федералистите възразяват срещу агресивните намерения на новоизбраните законодатели, които определят като "ястреби". Но в крайна сметка Камарата на представителите гласува със 79 на 49 в подкрепа на войната, а Сенатът също дава одобрението си с 19 на 13 гласа за водене на война срещу Британската империя, която, по това време, все още е най-голямата военна сила на Земята.

Медисън подписва декларацията на 18 юни 1812 година: "С настоящото се декларира, че Великобритания и нейните васали и Съединените американски щати и техните територии са в състояние на война. Президентът на Съединените щати е упълномощен да използва цялата сухопътна и военноморска сила на страната“, се казва в указа.

2. Мексиканско-американската война

Войната на САЩ с Мексико от 1846 г. започва като спор за територии. През 1836 г. Тексас печели независимост от Мексико, за да стане Република Тексас, но Мексико никога не се отказва от претенциите си върху земите на този щат. Така че, когато Съединените щати анексират Тексас през 1845 г., напрежението между съседите ескалира. Когато президентът Джеймс Полк праща американски войски да патрулират границата на Рио Гранде, мексиканската армия атакува, давайки на Полк необходимото оправдание да поиска от Конгреса обявяване на война.

Конгресът обаче е още по-раздвоен относно войната с Мексико, отколкото тази от 1812 г. Представителите на северните щати виждат това като неоправдано заграбване на земя от страна на южните демократи, които искаха да добавят повече робовладелска територия към Съединените щати.

В крайна сметка "вигите" от север отстъпват, опасявайки се, че ще претърпят същата политическа съдба като федералистите, чието противопоставяне на войната от 1812 г. води до гибелта на тяхната партия. Сенатът приема декларацията на 12 май 1846 г., която започва с изречението: „Като се има предвид актът на Република Мексико, съществува състояние на война между правителството на тази държава и Съединените щати“.

Какво се случва, когато се бомбардира вулкан?Годината е 1935, а вулканът Мауна Лоа на Хавай изхвърля потоци лава, приближаващи се опасно близо до град Хило, тогава дом на 16 000 жители


3. Испанско-американската война

Краткотрайната война между САЩ и Испания започва като война за независимостта на Куба. Американските вестници следят отблизо тежкото положение на кубинските революционери, докато се бият с Испания от 1895 до 1898 г., публикувайки сензационни разкази, които Испания критикува като „жълта журналистика“.

Прякото участие на САЩ в конфликта започва след мистериозното потъване на американския военен кораб Мейн в пристанището на Хавана на 15 февруари 1898 г.

През април същата година Конгресът приема резолюция за признаване на независимостта на Куба и нарежда на Испания да отстъпи, но тя отказва да се съобрази с ултиматума. Президентът Уилям Маккинли отговаря с морска блокада на Куба и призовава 125 000 доброволци да я наложат. Испания незабавно обявява война и Конгресът на САЩ последва примера ѝ на 25 април 1898 г.

Този път декларацията е приета единодушно чрез гласуване в двете камари. Войната приключва на 10 декември с Парижкия договор, с който Испания не само предоставя на Куба нейната независимост, но и отстъпва териториите на Гуам и Пуерто Рико на Съединените щати. Испания също така се съгласява да продаде Филипините на Съединените щати за 20 милиона долара.

4. Първата световна война, Германия

В началото на Първата световна война президентът на САЩ Удроу Уилсън няма желание да се намесва в конфликта на европейските суперсили. Дори след като през 1915 г. британските пътнически лайнери „Лузитания“ и „Арабски“ са потопени от германски подводници, при което загиват 131 американски граждани, Уилсън се въздържа от военна агресия. Вместо да обяви война, той принуждава германците да обещаят да спрат атаките срещу съюзнически цивилни кораби.

До 1917 г. Германия спазва това обещание, но след това решава да възобнови атаките си срещу цивилни кораби в Северния Атлантик, рискувайки въвличането на САЩ в конфликта. Германия вярва, че може да спечели войната, преди американците да имат време да се включат пълноценно в нея.

На 2 април 1917 г. Уилсън призовава Конгреса да обяви война на Германия, позовавайки се на възобновените атаки на нейните подводници и опитите ѝ да вербува Мексико като враг на Съединените щати. Декларацията е приета с голямо мнозинство, както в Камарата на представителите (373-50), така и в Сената (82-6).

Американските сили дават над 116 000 жертви през Първата световна война.

Невероятно алпийско убежище от Първата световна война (снимки и видео)Ще имате нужда от цялата си смелост, за да стигнете до това невероятно място


5. Първата световна война, Австро-Унгария

На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия като акт на отмъщение за убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му от сръбски националисти. Германия незабавно обявява, че ще спази своя съюз с Австро-Унгария, предизвиквайки политически ефект на доминото, който на практика въвлича във война всички велики европейски сили за броени дни.

На 10 декември 1917 година, осем месеца след като Съединените щати обявяват война на Германия, Конгресът приема отделна резолюция, с която обявява война и на Австро-Унгарската империя, позовавайки се на съучастието ѝ в атаките на германските подводници срещу американски кораби.

6. Втората световна война, Япония

В ранните сутрешни часове на 7 декември 1941 г. Япония предприема опустошителна изненадваща атака срещу военноморските съоръжения на САЩ в Пърл Харбър, Хавай. След по-малко от два часа въздушна бомбардировка по-голямата част от тихоокеанския флот на САЩ е потопена, а 3500 американски военнослужещи са убити или ранени.

В същия ден президентът Франклин Д. Рузвелт пише своята емблематична реч пред Конгреса, в която иска обявяване на война срещу Япония заради „непредизвиканото и подло нападение“. На 8 декември Рузвелт се обръща към Конгреса и нацията, като нарича 7 декември 1941 г. „дата, която ще остане в историята като позор“. Отговорът на Конгреса е бърз, с почти единодушно поименно гласуване в Камарата на представителите (единственият дисидент е пацифистката Жанет Ранкин от Монтана). Войната е обявена единодушно и в Сената.

Шест случая, в които Олимпиадата е бойкотирана по политически причиниВ 125-годишната история на това събитие има немалко примери за геополитически проблеми, скандали, забрани за участие и бойкоти.


7 и 8. Втората световна война, Германия и Италия

Само четири дни след японската атака срещу Пърл Харбър, докато американците все още оплакват жертвите си, нацисткият лидер Адолф Хитлер от Германия поднася още една изненада, като обявява война на Съединените щати. Фашистка Италия също обявява война, тъй като е част от Тристранния пакт, заедно с нейните съюзници Германия и Япония.

На 11 декември 1941 г. Рузвелт изпраща съобщение до Конгреса с нова молба за обявяване на война. „Силите, които се опитват да поробят целия свят, сега се движат към това полукълбо. Бързите и обединени усилия на всички народи по света, които са решени да запазят свободната си воля, гарантират победата на справедливостта и правдата над силите на дивачеството и варварството”, пише Рузвелт.

Този път нямаше абсолютно никакви дисиденти. В Камарата на представителите Ранкин избра да гласува като "въздържала се" вместо "против", с което декларацията е приета с 393 на 0 гласа.

9, 10 и 11. Втората световна война, България, Унгария и Румъния

На 3 юни 1942 г. Рузвелт подписва и последните три декларации за обяваване на война на останалите сили на Оста - България, Унгария и Румъния. Те имат свои собствени причини да се съюзят с Германия. България има териториални спорове с Югославия и Гърция и смята, че Германия може да ѝ помогне да осъществи претенциите си. Унгария се страхува да не бъде погълната от Съветския съюз, а Румъния се управлявана от фашисти и антисемити, които застават на страната на нацистите.

В писмото си до Конгреса Рузвелт пише: „Осъзнавам, че трите правителства предприемат това действие (обявяването на война на Съединените щати) не по своя собствена инициатива или в отговор на желанията на собствените си народи, а като инструменти на Хитлер", казва американският президент.

Тези три декларации за война по време на Втората световна война са и последните, приети от Конгреса на САЩ. Всички последвали въоръжени конфликти, в които участва американската армия – Корейската война, войната във Виетнам, войните в Афганистан и Ирак, са или инициирани от Конгреса като „разрешение за използване на военна сила“, или, в случая с Корея, неупълномощени въобще от парламента.