Колко високо трябва да е нивото на държавния дълг?

620
Колко високо трябва да е нивото на държавния дълг?

© Pixabay

Правителствата на повечето държави по света се възползват от рекордно ниските лихвени проценти през последните няколко години, трупайки нови задължения в опит да стимулират икономическия растеж. В предходното десетилетие икономистите предупреждаваха, че нива на държавния дълг от над 90% от брутния вътрешен продукт могат да бъдат опасни и да увеличат риска от настъпване на финансови кризи. Сега те вече не са толкова сигурни в тази теза, пише The Wall Street Journal.

В света на ултраниските лихви високите нива на държавния дълг може да се окажат допустими и дори препоръчителни, казват експертите. Ако доходността по държавните облигации остава по-ниска от темповете на икономическия растеж, правителствата могат спокойно да емитират нов дълг, без да им се налага да плащат нищо за това, смята главният икономист на Международния валутен фонд Оливие Балншар.

Държави като Франция, Италия, Испания и Великобритания се възползват от тази ситуация, залагайки големи бюджетни дефицити за следващите няколко години. Очаква се това да повиши нивата на публичните им задължения до над 100% от БВП. Япония наскоро анонсира нов стимулиращ пакет за икономиката в размер на 120 милиарда долара, въпреки че задълженията на страната вече надхвърлят 200% от размера на икономиката.


Съединените щати също са част от тази тенденция, повишавайки годишния бюджетен дефицит до над 1 трилион долара, а равнището на публичния дълг - до над 105% от БВП.

Стремителното нарастване на задълженията на правителствата обаче не остава незабелязано от регулаторите и международните финансови институции, които предупреждават, че безконтролното задлъжняване на държавния сектор все пак носи известни рискове.

Според президента на Европейската централна банка Кристин Лагард, нарастващият публичен дълг на Франция вече дава "поводи за притеснение", тъй като, по думите ѝ, намалява възможностите за предприемане на фискални мерки в случай на забавяне на икономиката.

Европейската комисия отправи официално предупреждение към осем държави от Европейския съюз, че рискуват да нарушат правилата на Общността, в които се посочва, че държавите с дълг от над 60% от БВП трябва да предприемат мерки за неговото постепенно намаляване.

Традиционната икономическа теория гласи, че високите нива на държавния дълг "изяждат" средствата, които при други обстоятелства биха били използвани за инвестиции в частния сектор. На теория те водят до бъдещо нарастване на лихвените проценти, а оттам - и до свиване на производителността в икономиката.

В условията на рекордно ниски лихви обаче (в някои държави те са дори отрицателни), наличният капиталов ресурс се оказва предостатъчен и за държавния, и за частния сектор.

Високите нива на публичния дълг могат да носят и позитиви, смятат някои икономисти. Той може да удовлетвори търсенето на нискорискови активи от страна на инвеститорите и да запълни липсата на "огнева мощ" в арсенала на централните банки, които вече свалиха лихвите до нулата и нямат кой знае колко възможности за действие.

Освен това с държавни пари могат да се финансират инвестициите в инфраструктура, образование и научни изследвания, които са ключови за развитието на бъдещия потенциал в икономиката.

Други обаче са на мнение, че ниските лихвени проценти са просто отражения на слабия икономически растеж. А за държавите ще бъде още по-трудно да излязат от този "капан", ако бъдат затиснати от тежестите на свръхзадлъжнялостта, пише още WSJ. Освен това правителствата, които вече са натрупали по-сериозни дългове, имат много по-малко възможности за отговор на евентуални икономически шокове чрез увеличаване на разходите или намаляване на данъците.

Възможно ли е правителствата да останат без пари?Във Великобритания и САЩ политическите партии се надпреварват да обещават какво ли не, готови да похарчат сериозни суми пари, само за да удовлетворят избирателите, измъчени след десетилетие на икономическо възстановяване

 

Изследване на МВФ, публикувано през януари тази година, твърди че развитите икономики са изправени пред значително по-висок риск от навлизане в нова икономическа криза, ако държавният дълг, който е собственост на чуждестранни кредитори, надвиши границата от 70% от БВП.

За развиващите се страни тази граница е дори още по-ниска - около 30% от БВП, според експертите на институцията, които са разгледали над 400 случая на кризисни икономически ситуации в 188 държави за периода от 1980 до 2016 година.

Авторите на доклада твърдят, че доходността по държавните облигации може да остане ниска за дълги периоди от време, след което рязко да се увеличи, предизвиквайки сътресения и кризи. Това означава, че правителствата не би трябвало да разчитат твърде много на настоящите благоприятни условия на дълговите пазари.

Две от държавите в ЕС, които имат едни от най-слабите темпове на растеж за последното десетилетие - Гърция и Италия, в същото време са и с най-високо ниво на публичния дълг като дял от брутния вътрешен продукт, отбелязва икономистът от Харвард Кармен Райнхарт. От друга страна Ирландия, която посрещна световната финансова криза с едно от най-ниските нива на държавния дълг, успя бързо да се възстанови впоследствие, казва още тя.

Тя и нейният колега от Харвард Кенет Рогоф през 2010 година публикуваха съвместно изследване, които стига до извода, че държавите, които поддържат нива на публичния дълг от над 90%, исторически постигат по-слаб икономически растеж. Анализът им се базира на наблюдения върху 44 държави за последните 200 години. Средните темпове на нарастване на БВП в тези "свръхзадлъжнели" държави, са с един процентен пункт по-ниски от от тези на останалите.

Двамата икономисти обаче твърдят, че не могат да прогнозират какво би станало веднага, след като "психологическата бариера" от 90% бъде премината.

"Повишаване на държавния дълг от 89% на 90% не е кой знае какво. Все едно холестеролът ви да се повиши от 199 на 200, или да карате автомобила си със 91 километра в час при ограничение от 90 километра в час. Това няма как да е повод за някаква катастрофа и ние никога не сме го твърдели", казва Кенет Рогоф.  

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

ои
# 0
23:02 | 20 February 2020
най - смешно е това , с огневата мощ на ЦБ , които на практика са аут
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg