Командироването на служители: Макрон срещу Източна Европа

6806
Командироването на служители: Макрон срещу Източна Европа

© Instagram

Френският президент Еманюел Макрон пристигна у нас за срещи с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов във Варна. Очаква се дъмпингът на работна ръка в рамките на ЕС да е основна тема на разговорите му с българските представители.

Френският президент настоява ЕС да втвърди проекта за промяна на правилата за командироване на служители, но е изолиран и рискува да си навлече гнева на страните от Централна и Източна Европа, които ще загубят най-много от подобна реформа.

Темата е важна за Макрон, защото във Франция тя е емблематична за липсата на социална Европа. Командированият работник се е превърнал в незаконното дете на прословутия „полски водопроводчик“ и на „свободната и истинска конкуренция“, която през 2005 г. убеди голяма част от левите избиратели да гласуват с „не“ на проекта за европейска конституция, коментира френският вестник Liberation.

Обвинен, че организира конкуренцията на всички срещу всички в полза на работодателите и в ущърб на работниците, ЕС беше взет на мушка по време на предизборната кампания от почти всички френски политически партии, начело с Националния фронт и Непокорна Франция.

По време на посещението си в Залцбург, Австрия, Макрон заяви, че европейската директива за командироването на служители така, както се прилага днес, е „предателство спрямо европейския дух в неговите основи“.

Организира ли социален дъмпинг директивата от 1996 г.?

Командироването на служители е един от аспектите на свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС - една от четирите основни свободи, установени в договорите, наред с движението на хора, стоки и капитали. Това е различно от установяването за дълъг период на европейски гражданин, за да упражнява там професията си.

В последния случай той ще зависи изцяло от правото на приемащата страна. В случая със свободното предоставяне на услуги става дума за предоставяне на трансгранична услуга, което понякога изисква временното изпращане на служител, за да изпълни определена мисия.

Например, програмист, нает от испанска компания, който инсталира система в Словения, или френски ядрен инженер, който строи централа във Финландия.

По време на тези мисии, чиято средна продължителност не надхвърля четири месеца (33 дни за командироване от Франция, Белгия или Люксембург, 230 дни за командироване от Естония или Унгария), служителят остава подчинен на правото на страната си по произход (заплата, осигуровки, пенсия, трудово законодателство).

Проблемът е, че принципът на страната по произход наруши до голяма степен равновесието на трудовите пазари в полза на страни с ниски разходи за работна ръка. Поради това ЕС прие през декември 1996 г. директива, ограничаваща предоставянето на услуги, като подложи служителите на някои аспекти на местното законодателство, независимо от времетраенето на мисията – минимална заплата, продължителност на работата, платени отпуски, равенство мъже-жени, здравеопазване, сигурност, хигиена.

Така че директивата не организира социалния дъмпинг, а го ограничава.

Какво предвижда реформата на директивата от 1996 г.?

Европейската комисия се противопоставя на всичко, което нарушава предвидените свободи в Римския договор и счита, че в дългосрочен план дори трябва да се улесни свободното предоставяне на услуги. След полемиката, предизвикана от т. нар. директива Болкенщайн, комисията Барозу направи малък жест, като предложи да засили борбата с измамите в „изпълнителната директива“ от 2014 г.

Комисията, оглавявана от Жан-Клод Юнкер, промени подхода си, съзнавайки, че командироването на служители, дори в ограничени количества, се е превърнало в рана, от която демагозите не пропускат да се възползват.

През март 2016 г. тя предложи истинска реформа на директивата от 1996 г., за да се определят по-добри правила. По-конкретно е предвидено ограничаване на мисията в чужбина до 24 месеца.

Освен това служителят не трябва просто да получава минимална заплата, а да се възползва от същото възнаграждение, като местния му колега. За целите на по-добрата координация на борбата с измамите, командироването на стажант е подложено на правото на приемащата държава, за да не се допуска предоставянето на незаконна работна ръка.

През юни, въпреки сериозните резерви на страните от Източна Европа, и по-конкретно на Полша и Унгария, които считат, че износът на техни работници е справедлив противовес на големия брой европейски компании на територията им, се оформи квалифицирано мнозинство от страни членки, подкрепящи реформите.

Двамата докладчици в Европейския парламент Елизабет Морен-Шартие от Франция и Агнес Йонгериус от Холандия бяха почти сигурни, че ще получат мнозинство в подкрепа на текста. Франция избра точно този момент, за да поиска първо командироването да бъде ограничено до 12 месеца вместо до 24 месеца, след това засилване на борбата с измамите чрез компаниите „пощенски кутии“, което разгневи Испания. В резултат на това работата беше напълно спряна.

Може ли Макрон да получи това, което иска?

По време на Европейския съвет на държавните и правителствените ръководители през юни Полша, Унгария, Словакия и Чехия изразиха позицията си на неофициална среща с Еманюел Макрон.

„Питам се как Макрон ще получи мнозинство едновременно в Съвета на министрите и в Европейския парламент, при положение че страните от Източна Европа приеха с неохота ограничението до 24 месеца“, казва Елизабет Морен-Шартие. За момента той може да разчита на подкрепата на Германия, Австрия, Белгия и Люксембург, което е твърде малко.

При посещението си в Румъния вчера френският президент не успя да постигне категорично съгласие за реформирането на директивата за командированите служители. Той обаче е убеден, че ще бъде постигнато споразумение до края на годината, отбелязва Figaro.

Макрон ще иска ограничения за работниците от Източна Европа Френският президент ще посети България в края на месеца и ще настоява за рестрикции отнонсо българските работници работещи във Франция

Румънският президент Клаус Йоханис, който вчера се срещна с френския си колега, заяви, че европейската директива за командироването на служители трябва да бъде подобрена, но не изрази ясно съгласие с Макрон за необходимоста това да се случи до януари.

Френският президент повтори становището си, че без поправки социалният и фискален дъмпинг, очертан от директивата, ще постави ЕС в опасност. Ако не направим нещо, „ЕС ще се разпадне“, защото „нито едно общество в силно развитите страни няма да приеме системата такава, каквато е“, каза Макрон.

По време на посещението си в Австрия в сряда френският президент се срещна също с премиерите на Чехия и Словакия, които са против промяната на директивата. Полският премиер Беата Шидло предупреди, че гледната точка на Варшава няма да се промени.

„Няма да променим позицията си. Ще я защитаваме до края, защото това е позиция, отговаряща на интересите на полските работници“, каза тя.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg