Глобализацията на световната икономика формира най-сложните мрежи за търговия в човешката история и създаде най-бързите и най-големите плавателни съдове.

Пристанищата се управляват от роботи, а товарите се проследяват от огромни компютърни бази данни. Зад всичко това обаче продължават да стоят стотици милиони хартиени документи, пише Bloomberg.

Изглежда обаче, че последните останки от технологията на бизнеса през XIX век са на път да изчезнат, защото транспортните гиганти, като Moeller-Maersk, си партнират все по-тясно с технологичните компании в опит да усъвършенстват най-сложната логистична мрежа в света.

Ако начинанието се увенчае с успех, то ще даде началото на истинска революция в корабния бизнес, сравнима с въвеждането на стандартизираните контейнери през 60-те години на миналия век - стъпка, която на практика стартира икономическата глобализация.

За да сработи механизмът обаче, ще са необходими колосални усилия и повечето звена по веригата ще трябва да променят из основи своя бизнес модел. Защото крайната цел е всички търговци, банки, застрахователи, брокери, корабни агенти и пристанища да унифицират протоколите, по които работят и да ги качат в една обща информационна платформа.

Ако успеят, документацията, чиято подготовка в момента отнема по няколко дни, ще се обработва за броени минути и то без необходимостта от човешка намеса. Това ще намали драстично транспортните разходи и ще даде силен тласък на световната търговия.

Ключът за решаването на проблема, както в много други индустрии, се оказва блокчейн технологията - същият принцип, който стои в основата на криптовалутите. Става въпрос за електронна система за запис и автономна идентификация на трансакциите.

Ползите от тази иновация няма да бъдат ограничени само в транспортния бизнес. Според Световния икономически форум, подобряването на комуникацията и усъвършенстването на трансграничната администрация може да допринесе за нарастване на глобалния стокообмен с 1 трилион щатски долара.

APL Ltd., която е част от групата на третата най-голяма корабна компания в света CMA CGM, заедно с пивоварната Anheuser-Busch InBev, косултантската компания Accenture и Европейската митническа организация обявиха пред месец, че вече са тествали платформа, базирана на блокчейн технологията.

По подобен проект работи и южнокорейската Hyundai Merchant Marine, която още миналата година съобщи, че се провеждат пробни тестове на електронна система, разработена съвместно със Samsung.

Т. нар. "хартиена следа" на една стока започва, когато собственикът й резервира място за превоз в някои корабен контейнер. Документите се попълват и одобряват всеки път, когато товарът трябва да пристигне или да напусне дадено пристанище.

Една-единствена доставка може да генерира стотици страници документи, които физически трябва да бъдат доставени до офисите на търговските агенти, банките, митническите бюра и всички други звена по веригата.

През 2014 г. от Maersk проследяват хладилен контейнер, пълен с рози и авокадо, който пътува от Кения до Холандия. Компанията установява, че над 30 физически лица и организации са включени комуникацията и придвижването на стоката по пътя й до Европа.

Общо 34 дни са необходими, за да достигне продукцията от фермерите до крайните обекти в търговската мрежа, като само обработката на документите отнема около 10 дни. Един от тези важни документи изчезва някъде по пътя и малко по-късно е открит в купчина хартия.

От Maersk стигат до извода, че подготовката на документацията, която е жизненоважна за функционирането на световната търговия, в същото време е й нейното най-гоямо бреме. Затова компанията стартира партньорство с IBM, в рамките на което да се разработи електронна система за проследяване на товари и попълване на документи в реално време, базирана на блокчейн технологията

Огромният брой на участниците по веригата, които попълват хартиени документи, е една от причините, поради които корабният бизнес изостава от останалите индустрии по отношение на дигитализацията. Разнообразието от езици, нормативни рамки и институции, включени в транспортирането на една стока от една точка на света до друга, допълнително забавя процеса на стандартизация.

Вместо това транспортният бранш до този момент е разчитал по-скоро на технологичния напредък и автоматизацията при обработката на самите товари за повишаването на своята ефективност. През 1850 г., в епохата на платноходите, един дървен сандък с чай е пътувал около три месеца от Китай до Лондон. В днешно време това пътуване отнема не повече от 30 дни.

През 1960 г. се случва една от най-големите промени в индустрията - тогава транспортните компании одобряват единен стандарт за размера на металните контейнери, които продължават да кръстосват океаните до ден-днешен. Те заместват използваните векове наред дървени сандъци, бъчви и брезентови чували.

В съвременния свят обаче тази ситуация понякога се оказва проблемна, защото в един контейнер може да има стоки на десетки производитеи, предназначени за стотици купувачи. С преминаването към единна електронна система това може да се окаже предизвикателство, защото всички участници ще трябва да използват една и съща платформа.

В момента нещата не стоят по този начин. Освен това, корабните компании ще трябва да убедят пристанищата и другите орагнизации, включени в транспортния процес, също да преминат към използването на блокчейн платформите.

Ако всичко мине по план, финансовите ефекти от съкращаването на хартиената документация ще бъдат видими до две години, изчисляват от Bloomberg Intelligence.