Който и да спечели президентските избори в Съединените щати, Европа ще бъде губеща, пише Politico.

Не е тайна, че повечето европейци се надяват в Белия дом да влезе нов стопанин.

Социологическите проучвания показват, че ако изборите за американски президент се провиждаха в Европа, Джо Байдън щеше да спечели с голяма преднина.

Засега изглежда, че това ще се случи, но победата му няма да е безапелационна, а демократите няма да получат мнозинство в Сената.

За Европа това означава нов период на несигурност и невъзможност за дългосрочно планиране, поне що се отнася до трансатлантическите дипломатически и търговски взаимоотношения.

Политическото разделение отвъд Океана носи рискове не само за САЩ, но и за повечето европейски държави, пише изданието.

По всяка вероятност тонът на разговорите между Вашингтон и Брюксел ще се подобри при евентуална победа на Байдън, просто защото едва ли може да падне на по-ниско ниво от сегашното. Но въпреки това амбициите на европейските лидери за напредък в преговорите за екологията, търговията и отбраната изглеждат нереалистични.

Основната причина за това е, че Байдън няма да може да разчита на единодушната подкрепа на Конгреса. Засега изборните резултати показват, че демократите ще запазят мноизнството си в долната Камара на представителите, а републиканците ще доминират в Сената.

Подобна беше и ситуацията за Тръмп през последните две години от мандата му, както и за неговия предшественик Барак Обама в по-голямата част от неговото управление.

Без стабилно мнозинство в двете камари на американския парламент, президентът трудно може да осъществи дългосрочните си политически си планове, оформяйки ги в закони. Той може да прокарва временни решения, които обаче лесно могат да бъдат отменени само с един подпис на неговия наследник или на законодателите.

За Европа тази ситуация автоматично превръща САЩ в непредвидим партньор, когато става въпрос за дългосрочните геополитически проблеми.

Споразумението за ядрената програма на Иран от 2015 г. е типична илюстрация на този риск. Без да може да разчита на демократическо мнозинство в Сената, Обама беше изправен пред избор - или да се оттегли от преговорите с Техеран без никаква сделка, или да сключи такава с ясното съзнание, че тя ще бъде уязвима пред американските закони.

Той предпочете втория вариант, но веднага след встъпването си в длъжност Тръмп оттегли подкрепата си за споразумението и го анулира.

Същото се случи и с Парижкото споразумение за климата - без одобрението на Конгреса, то лесно можеше да бъде денонсирано от Тръмп. И той направи точно това.

Инвеститор: Златото печели, независимо от изхода от изборите в САЩТова е така, защото САЩ вероятно ще приеме огромна програма за фискални стимули, без значение кой от двамата кандидати ще спечели изборите

Затова европейските лидери се надяваха, че Байдън ще спечели по-категорично и ще си осигури подкрепата на Конгреса и на Сената. Някои от предварителните социологически проучвания допускаха подобно развитие на нещата и много хора започнаха да вещаят "политическа революция" във Вашингтон, подобна на безапелационната победа на Рейгън от 1980 г., когато курсът на американската политика претърпява радикална промяна.

Сега обаче по всичко личи, че тази прогноза няма да се сбъдне. И въпреки усилията на някои европейски държави, включително и на Германия, да "възродят" идеята за трансатлантическото сътрудничество, Байдън едва ли ще може да я прокара през Конгреса, дори да има желание за това.

А и за европейските държави ще продължава да стои въпроса какво ще се случи след четири години, когато американците отново ще избират президент. Имайки предвид напредналата възраст на Джо Байдън, има голяма вероятност той да не пожелае да се бори за втори мандат.

И ако бъде наследен на поста от републикански кандидат с нагласи, подобни на тези на Тръмп, какъв би бил смисълът да се подписват дългосрочни споразумения?

За Европа отговорът може би се крие във факта, че засега тя няма по-добри опции, особено що се отнася до сигурността. Изправен пред нарастващите амбиции и агресия на Русия, ЕС има нужда от "закрилата" на САЩ повече от всякога след края на Студената война.

Германия и нейните европейски партньори вероятно биха направили всичко, за да задържат американския интерес към отбраната на Стария континент.

За администрацията на Байдън обаче този въпрос може да се окаже източник на разногласия, точно както и в тази на Тръмп. Много от американските политици смятат, че през следващите години фокусът трябва да падне в по-голяма степен върху Китай, отколкото върху Русия. А това може да принуди Европа да смекчи тона срещу Москва.

Европейската икономика е изправена пред заплахата от рецесия и в момента държавите от ЕС, с малки изключения, не са склонни да харчат значителни средства за отбрана. Този въпрос вероятно ще продължи да генерира напрежение по линия на трансатлантическите взаимоотношения.

Повечето европейци се надяват Тръмп да напусне Белия дом завинаги. Но дори това да се случи, те бързо могат да се окажат в същата ситуация, в която се намираха през последните четири години - да не се надяват на най-доброто, но да са подготвени за най-лошото, пише още в анализа на Politico.