По време на срещата на върха на НАТО американският президент Доналд Тръмп разкритикува страните, които не плащат дължимото и големите изоставащи плащания, генерирани от някои от тях.

Френският вестник Le Figaro обяснява как се финансира НАТО и кой участва във финансирането.

Макар че срещата на върха на алианса вчера се превърна в диалог между глухи и деклариране на по-скоро смътни намерения, бюджетът и участието на страните членки бяха обект на множество дискусии зад кулисите.

Кой какво финансира в НАТО и как се разпределят ресурсите?

28-те страни членки дават директен принос

28-те страни членки (26 от Европа, САЩ и Канада) дават директен принос в бюджета на НАТО. Преките годишни разходи на организацията надвишават 2 милиарда евро. Финансирането на институциите и структурата на НАТО се договарят на всеки две години, както и квотата на всяка държава.

САЩ са основните платци с 22.14%, следвани от Германия с 14.65%, Франция с 10.63% и Великобритания с 9.85%. Те трябва да дават вноска за три различни бюджета: цивилния бюджет, военния бюджет и програмата на НАТО за инвестиции в служба на сигурността.

Три различни бюджета и няколко непрозрачни пункта

Военният бюджет е най-големият. Той достига 1.29 млрд. евро през 2017 г. Бюджетът засяга „експлоатацията и поддръжката на структурата на командването на НАТО“.

Разделен е на 35 подбюджета, които могат да бъдат финансирани конкретно от някои държави, в съответствие със стратегическия им интерес. Военният бюджет обаче не финансира изпращането на военни или военна техника от страните членки за дадена операция.

A post shared by Ghassen Efta (@ghassenthyra7) on

Цивилният бюджет покрива административните разходи, свързани с програмите на Международния секретариат на НАТО: служители, цивилно оборудване. През 2014 г. в Алианса работят 6000 цивилни, от които 1000 в централата на организацията.

Функционирането на централата и публичните отношения зависят също от този бюджет, който достига 235 милиона евро през 2017 г.

Накрая инвестиционната програма в служба на сигурността служи за финансирането на някои военни инвестиции за страните членки, като създаването на информационни системи, щаб-квартири и инфраструктура за външните операции (летище, горива...). Тази програма разполага с 655 милиона евро през 2017 г.

Счетоводството на НАТО остава непрозрачно по някои пунктове - най-вече разходите, свързани с тайни операции, и някои съюзници изразиха недоволство, че не могат да определят колко директни средства се използват.

Индиректно финансиране на НАТО: националните бюджети за армията

НАТО функционира и благодарение на индиректно финансиране, тъй като страните членки предоставят в служба на организацията военни средства. По-конкретно, една държава финансира „индиректно“ НАТО, ако участва в операция, ръководена от организацията.

Всяка страна решава суверенно дали да участва в дадена операция, освен при случаите на атака срещу друга страна членка, когато е задължена да се ангажира въз основа на член 5 от Северноатлантическия договор.

По време на предизборната си кампания Доналд Тръмп редовно обвиняваше Германия по този въпрос, заявявайки, че Берлин трябва да плати „големи суми“, за да навакса изоставането си по това индиректно финансиране.

Германия подкрепяше ръководени от НАТО операции, но армията й не се ангажира на съответстващата й висота. Германия заделя само 1.2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, докато НАТО определя цел от 2%.

Тръмп не е искал от Меркел да плаща „сметката“ за НАТОПовод за всичко това е публикация в британското издание The Times

Вчера в Брюксел американският президент повтори това изискване. САЩ заделят 3.61% от своя БВП за отбрана, Гърция, Естония, Великобритания и Полша спазват правилото за 2%, но останалите 28 страни членки не изпълняват тази цел.

В рамките на бюджета за отбрана частта за инвестиции в оборудване трябва да е 20% - праг, който спазват само 10 от 28-те страни членки.

Неравновесие, което поражда политически проблеми

Тези неравновесия във военния потенциал задълбочават различията в общия бюджет на НАТО. Американският бюджет представлява над 70% от общия военен бюджет на страните от Алианса. А това създава редица политически проблеми.

Освен това влиянието, съответстващо на американската мощ, която фактически е прекомерна, може да наруши равновесието в избора и съдържанието на мисии в ущърб на европейските държави, отбелязва Le Figaro.