Кой ще наследи Марио Драги?

527
Кой ще наследи Марио Драги?

© снимка: Pixabay

Ако се чудите коя е най-тежката работа на света, точно сега си струва да погледнете към Франкфурт. Президентът на Европейската централна банка е натоварен със задачата да определя монетарната политика на валутен съюз, в който членуват 19 държави.

От 2014 г. институцията действа и като основен банков надзорен орган, който трябва да следи за състоянието на водещите трезори от Италия до Естония. А мандатът на настоящия шеф изтича в края на тази година, пише Bloomberg.

Бъдещето на еврозоната в много голяма степен ще зависи от това кой ще заеме поста на Марио Драги. През последните години той и неговите колеги от Европейската централна банка положиха огромни усилия, за да запазят перспективите пред валутния съюз и в същото време да постигнат компромис между съперничещите си гледни точки на отделните държави в него.

71-годишният италианец, чийто мандат изтича през октомври, прекара осем години начело на централната банка. През 2012 г., в разгара на дълговата криза на Стария континент, той се зарече да направи "каквото е нужно", за да спаси еврото. И в крайна сметка постигна тази цел.

По време на неговото управление ЕЦБ бе натоварена и с отговорността да осъществява банковия надзор в еврозоната, което, според много експерти, я превърна в най-могъщата европейска институция, на фона на отслабващото влияние на Европейската комисия върху националните правителства.

Сега обаче европейските лидери са изправени пред изключително трудна и деликатна задача - да изберат неговия заместник. Той ще бъде четвъртият президент на ЕЦБ в нейната история.

Предшествениците на Марио Драги бяха холандецът Вим Дуйсенберг (който управляваше централната банка от 1998 до 2003 г.) и французинът Жан-Клод Трише (от 2003 до 2011 г).

Сред основните претенденти са управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман, управителят на френската централна банка Франсоа Вилерой де Гало и още няколко кандидати от Холандия и Финландия. Експертите в областта на монетарната политика никак не са малко, но нито един от тях не притежава харизмата и опита на настоящия президент, пише Bloombеrg.

Проблемът се задълбочава и от факта, че още двама представители на шестчленния управляващ борд на ЕЦБ приключват мандатите си в края на годината - белгиецът Петер Прает и французина Беноа Кюре. Това означава, че институцията ще трябва да смени половината си ръководство и то в момент, когато икономиката в Европа започва да се забавя.

Финландците Оли Рен и Ерки Лийканен, които са настоящ и бивш управител на Финдландската централна банка, се считат за едни от фаворитите за поста. За разлика от Драги обаче, те нямат толкова дълбока академична подготовка, а са по-скоро политически лица.

Разбира се, те не са единствените централни банкери без докторски дисертации по икономика. Управителят на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл също влиза в тази група.

Големият въпрос е дали тези хора са способни да действат с необходимата увереност и бързина, ако бъдат изправени пред мащабна финансова криза. В ЕЦБ работят много хора, които притежават солидна научна подготовка зад гърба си. Сред тях е и главният икономист на институцията Филип Лейн.

Но от друга страна, управляващият борд става все по-политически. Новият вицепрезидент на ЕЦБ е испанецът Лиус де Гуйндос - бивш банкер, който обаче доскоро бе министър на икономиката в Испания.

Ако този тип назначения зачестят, политическата независимост на Европейската централна банка може да бъде поставена под въпрос. За подобна опасност намекна и самият Драги, визирайки опитите за влияние върху действията на Фед от страна на Вашингтон.

20 г. по-късно – големите печеливши и губещи от евротоОтбелязването на 20-ата годишнина на еврото обаче е по-скоро приглушено. Причината за това е все още тлеещата криза при валутата

 

Управителят на германската централна банка Йенс Вайдман е човек от академичните среди и вероятно може да се похвали с най-богатата експертиза от всички останали кандидати за поста. Но ако бъде избран за президент на ЕЦБ, всички инструменти и механизми, изработени от Драги, веднага ще загубят своята тежест.

Причината е, че Вайдман бе един от най-яростните противници на програмата за директно изкупуване на държавни облигации и на т. нар. "количествени улесения", които бяха използвани от ЕЦБ за излизането от дълговата криза.

Изборът на "ястреб" в момент, когато еврозоната отново е заплашена от рецесия, със сигурност ще увеличи страховете на инвеститорите, че ЕЦБ може да се окаже без инструменти, с които да стимулира инфлацията.

Управителят на холандската централна банка Клаас Кнот също е сред потенциалните кандидати за наследник на Марио Драги. Той има докторат по икономика от Института в Гьоринген.

Управителят на френската централна банка Франсоа Вилерой де Гало също би могъл да заеме длъжността на президент на ЕЦБ. Неговите проблеми обаче са от политическо естество.

Френският президент Еманюел Макрон би желал да види французин начело на Европейската комисия, което означава, че едва ли друг негов сънародник ще поеме и Европейската централна банка.

В крайна сметка, наследникът на Марио Драги вероятно ще бъде избран след сложна политическа игра, в зависимост от всички останали ръководни постове в европейската администрация, които трябва да бъдат разпределени тази година. В това число президентството на Европейския парламент и Европейския съвет.

Големият риск е, че в подобни преговори е много вероятно да не бъде избран най-способният, а най-удобният кандидат, който да съвпадне с останалите парченца от политическия "пъзел", пише Bloomberg. Политиците може и да се изкушат да поставят на президентския пост човек с "мекушав" характер, който да е податлив на натиск или външни влияния.

Подобно развитие на нещата би било катастрофално за ЕЦБ. Драги беше ефективен именно защото успя да се задържи над нивото на националните политики и да работи за европейския проект.

След дълговата криза еврозоната предприе редица стъпки за по-добра интеграция, създаде механизми и фондове за подкрепа на банковия сектор, организира Европейския механизъм за стабилност, който да помага на държавите с финансови проблеми.

Този процес обаче е все още в началната си фаза. Еврозоната няма централизирано финансово "министерство", както и единна данъчна политика. Всичко това поставя огромна тежест на плещите на ЕЦБ като единствен "генератор" на краткосрочни икономически стимули на европейско ниво. Особено за държавите с високи дефицити, които не могат да разчитат на финансиране от финансовите пазари.

Драги беше силно критикуван за някои от своите действия. Но все пак той успя да се справи с една от най-тежките професии на света. Европейците могат само да се надяват, че когато си тръгне, слабостите на финансовата система на Стария континент няма да се проявят отново с пълна сила, пише още изданието. 

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

W w W . еКiРi365. сОм
# 0
14:04 | 22 April 2019
W w W . еКiРi365. сОм --- Футболна Екипировка 2018/19 --- БАРСА - РЕАЛ - МИЛАН - ИНТЕР - АРСЕНАЛ - ЧЕЛСИ и много други .
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

На фокус

Създайте идеалния климат у дома

Каквато и да е температурата навън и каквито и да са вашите...