Нежеланието на Еврозоната да обмисли някакъв вид преструктуриране на дълга на Гърция, а в бъдеще и на Ирландия и Португалия, е остро критикувано от икономисти, които смятат, че дефолт под една или друга форма на една, или и на трите държави, вече е неизбежен, пише CNBC.

Дебатът се фокусира около един въпрос. Кой всъщност бива спасяван? Изпадналите в затруднение държави? Или институциите, притежаващи дълга им, който ги дърпа надолу?

"Тези отпускания на спасителни средства всъщност спасяват банковите сектори на страните кредиторки, като Германия и Франция, а не икономиките, които са изпаднали в беда, като Ирландия и Гърция," казва Девина Мера, старши стратег във First Global.

"С протакането на времето, което е единствената цел на тези спасявания, те позволяват на банките на отделните държави да си уредят сметките с тези изпаднали в затруднение икономики," казва Мера.

Откакто започна дълговата криза в Европа, големите германски и френски банки намаляват експозицията си на дълговите пазари от периферията на Еврозоната.

"Нетната експозиция на европейските банки към страните от групата PIGS (Португалия, Ирландия, Гърция и Испания) е намаляла от над 500 млрд. долара до около 230 млрд. долара в края на 2010 г., което е спад от почти 55% за една година," казва Мера.

"Данните предполагат, че германските и френските банки успешно са възползвали от ситуацията, за да намалят експозицията си към тези държави."

Това, според Мера, ще влоши нещата за изпитващите затруднения държави, тъй като натискът за продажби увеличава разходите по вземането на нови заеми от тези страни.

"На кой му пука, че в къщата на съседа има пожар, когато неговият собствен дом гори?" казва Мера.

"Ако задлъжнелите държави бъдат принудени да плащат за техните грешки като сложат в ред финансите си, което се отрази толкова лошо на техните икономики, че всичко постигнато през последното десетилетие беше загубено, на кредиторите не може да бъде позволено да получат безплатен обяд," според Мера.

"Изпадналите в затруднение държави страдат още повече от този процес, тъй като са принуждавани да въвеждат още мерки за икономически ограничения, а кредиторите се отървават само от токсичните активи (които стават още по токсични заради този процес) в счетоводните си баланси," според нея.

Тъй като и трите държави ще прибегнат до някакъв вид преструктуриране на дълга си в определен момент, големият губещ вероятно ще се окаже счетоводният баланс на ЕЦБ, според Мера.

"Ако Гърция стигне до дефолт, а ЕЦБ реши да спре насочването на жизненоважни капитали към тези банки, тогава счетоводният баланс на банката ще бъде също толкова лошо засегнат и по тази причина банката ще си помисли сериозно дали да пристъпи към подобен ход," смята Мера.