Крим след руската инвазия: Субсидии, стагнация и репресии

2157
Крим след руската инвазия: Субсидии, стагнация и репресии

© Pixabay

Пет години след руската окупация на Крим, полуостровът все още се намира в икономическа криза, а националистическата еуфория постепенно отстъпва място на прагматичните очаквания за промяна и подобряване на жизнения стандарт, пише The Economist.

Металната скулптура на руската императрица Екатерина Велика се издига над един от парковете в Симферопол, столицата на Крим. Паметникът е издигнат за първи път през 1890 г. в чест на 100-годишнината от завладяването на полуострова, а малко след болшевишката революция от 1917 г. е разрушен.

След разпада на Съветския съюз въпросът за възстановяването на монумента на няколко пъти е повдиган във вече независимата Украйна, но така и не влиза в дневния ред на местните власти.

След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. образът на Екатерина Велика отново се издига в центъра на Симферопол. А надписът под пиедестала гласи: "Паметникът е възстановен в чест на обединението между Крим и Русия през 2014 г. и за вечни времена".

"Екатерина е своеобразният Путин на XVIII век", казва директорът на местния исторически музей Андрей Малгин.

Анексията на Кримския полуостров доведе до разрив на отношенията меджу Русия и Украйна, а впоследствие и до остра геополитическа криза между Кремъл и Запада. Стигна се до въоръжени сблъсъци и в Източна Украйна, и до обвинения срещу Русия в манипулации на президентските избори в САЩ.

Украйна все още смята Крим за своя територия - теза, която беше потвърдена и от новоизбрания украински президент Володимир Зеленски, който нарече полуострова "украинска земя".

Към момента обаче Москва контролира изцяло ситуацията в Крим. На думи западните лидери осъждат анексирането на полуострова, но на практика повечето от тях свикнаха с мисълта, че руското знаме скоро няма да бъде свалено от сградата на парламента в Симферопол.

Руските официални представители твърдят, че са се ангажирали със съживяването на Крим след дългогодишното бездействие от страна на Киев. И наистина сумите, отпускани от федералното правителство за полуострова, изглеждат впечатляващи - две трети от регионалния бюджет на Крим и Севастопол се осигурява от държавните трансфери.

Според бившия подуправител на Руската централна банка Сергей Алексашенко Москва е похарчила 1.5 трлн. рубли (около 23 млрд. долара) за Крим през последните пет години. Това е сума, еквивалентна на целия бюджет за здравеопазване в Русия за период от три години.

Инфраструктурните мегапроекти променят пейзажа в региона. Един от тях е 19-километровият мост, преминаващ над Керченския проток, който свързва Крим с континенталната част на Русия. До военната база в Севастопол е изградена модерна магистрала, както и модерно летище.

Русия вече счита Азовско море за своя вътрешна акватория и през есента на 2018 г. задържа три украински кораба, които искаха да преминат под моста. 24-ата украински моряци все още са под арест в Русия.

Първоначалният патриотичен плам, който съпътстваше окупацията през 2014 г., обаче започва да губи своята сила. "Еуфорията вече е напълно изчезнала", заявява пред The Economist местният бизнесмен Олег Николаев.

Кримският полуостров срада от същите проблеми, които са характерни и за останалата част от Русия - корупция, слабо управление, инфлация, спад в доходите, репресии и ограничения.

"Строи се чисто нов път, след което се разбива за полагане на водопровод. Преасфалтира се наново, но се оказва, че е забравено уличното осветление и се налага отново да бъде разбит. И така всичко започна отначало", оплаква се Николаев.

Областният управител на Севастопол, назначен лично от Путин, започва все по-силно да дразни местното население.

Подкрепата за присъединяването към Русия все още е висока сред жителите на Кримския полуостров. Едно от последните проучвания на Руската академия на науките обаче показва, че се увеличава делът на недоволните от бюрокрацията и корупцията. Надеждите за стабилност постепенно се изместват от желанието за промяна.

Спорният международен статут на областта допринася за задълбочаването на икономическите проблеми. Санкциите, наложени от Запада спрямо Русия, се отразяват негагивно на бизнеса и ограничават притока на свежи инвестиции. Предприемаческите инциативи са по-скоро в сферата на добрите пожелания, отколкото на реалистичните възможности за печалба.

Група инвеститори от Санкт Петербург искат да превърнат стара административна сграда от съветския период в съвременен технологичен парк, който да привлича компютърни специалисти от цялата страна.

"От какво се нуждае в днешно време един технически експерт? От себе си, от един лаптоп и малко вдъхновение. Защо да не е на брега на морето?", казва управляващият директор на проекта Олег Королев.

Той обаче пренебрегва останалите важни неща, които един предприемач трудно ще открие в анексирания Крим - връзки с външния свят, достъп до капитали и върховенство на закона, пише изданието.

Новото летище предлага полети единствено до руски дестинации, а за жителите на Крим е изключително трудно да получат виза за пътуване в друга държава, тъй като повечето страни по света официално не признават анексията.

Пресичането на границата с Украйна, което се налага на около 200 000 души всеки месец, е съпътствано от чакане на опашки с часове и преминаване през изключително строг контрол от страна на граничарите.

Повечето банки, в това число и руските, се пазят от региона и го смятат за "токсичен" заради западните санкции. Единствено по-малките трезори могат да си позволят директно присъствие. За да пазаруват онлайн, жителите на Крим използват т. нар. VPN сървъри (Virtual Private Network), които им позволяват да скрият реалното си местонахождение.

Местните компании си партнират с фирми от континенталната част, за да избегнат евентуални проблеми с доставките. Бизнесът с вноса на мебели от IKEA и всякакви други масови продукти от Краснодар, който се намира от другата страна на Керченския проток, процъфтява.

Путин откри мост, дълъг колкото магистрала ЛюлинРуският президент Владимир Путин, каращ камион с марката КАМАЗ, откри огромен мост, свързващ Крим и Русия

Най-големите печеливши от новата ситуация в Крим са държавните служители и пенсионерите, тъй като разчитат на директните трансфери от Москва, пише още The Economist.

"Вече има нови правила на играта и все още има хора, които не са се адаптирали към тези реалности", смята директорът на историческия музей Андрей Малгин.     
"Новите правила" обаче се оказват твърде тежки за част от жителите на полуострова.

"Събудихме се рано сутринта за молитва, когато чухме тропане на входната врата", спомня си Зера Сюлеюманова. На 27 март тази година руските служби за сигурност арестуват сина ѝ, заедно с още 20 души, представители на етническото малцинство на кримските татари.

Татарите са мюсюлмани от турски произход, които са контролирали Кримския полуостров преди неговото присъединяване към Руската империя в края на XVIII век.

Повечето от тях се противопоставят на анексирането на региона от Русия през 2014 г. Лидерите на Меджлиса - татарския управляващ съвет, са арестувани веднага след нахлуването на руските части и имат забрана да влизат на територията на Крим.

Масовите арести, тормозът и дори изчезванията на хора се превръщат в нещо обичайно. Татарските активисти, цитирани от The Economist, твърдят, че са открито заплашвани от полицията. Неформалната им организация "Кримска солидарност" е създадена в подкрепа на политическите затворници.

Етническите украинци също са обект на натиск.

"Всичко, което напомня за украинското присъствие, се унищожава", казва архиепископ Климент, който оглавява Украинската православна църква в Крим. По думите му преди анексията църквата е разполагала с 49 храма и 25 активни енории, в които са служели около 20 свещеници. Днес са останали 9 храма, които се обслужват от четирима свещеници.

"Езикът ни умира. Вече има деца на 5-6 години, за които украинският е точно толкова чужд, колкото и английският", твърди анонимен украински активист.

Официалните руски власти правят всичко възможно да омаловажат всички елементи от историята на полуострова, които не са свързани с Русия. На въпрос кой е управлявал Крим преди Екатерина Велика, един от служителите на историческия музей в Севастопол отговаря: "Някакви турци".

Според архиепископ Климент опитите за русификация на Кримския полуостров започват много преди анексирането му от режима на Путин. "Дали обаче тя ще е успешна и ще остане за в бъдеще? Само Бог знае", казва той.  

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Антон
# 0
21:08 | 4 August 2019
Перезвоните мне пожалуйста 8(953)367-35-45 Антон.
Антон
# 1
13:08 | 3 August 2019
Перезвоните мне пожалуйста 8(953)367-35-45 Антон.
Алексей
# 2
00:07 | 26 July 2019
Перезвоните мне пожалуйста 8(953)367-35-45 Виктор.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg