Кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, дава шанс на международната общност да поправи несъвършенствата на капитализма, но без да изоставя неговите основни ценности. Това коментира управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в интервю за Bloomberg.

Според Кристалина Георгиева за възстановяването на икономическия растеж, на първо място, е необходимо да се предодврати колапса на бизнеса и рязкото увеличение на безработицата. Тя смята, че правителствата могат да бъдат много креативни по отношение на стимулите за бизнеса, включително и с дялово участие на държвата в капитала на определени компании.

"Има много интересни идеи, с които си струва да се направят експерименти. Възможно е компаниите да получат достъп до преференциално финансиране, ако се съгласят да плащат по-високи данъци за определен период от време, например. Или пък секторите от икономиката, които в момента се справят по-добре, да допринасят с нещо за подкрепата на останалите", смята директорът на МВФ.

Тя е на мнение, че вече се виждат първите сигнали за постепенното възстановяване след кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19.

По думите ѝ моментът е много подходящ и за прекратяване на субсидиите за изкопаемите горива, тъй като цените на енергийните ресурси са на едни от най-ниските си равнища. Според Георгиева това е шанс за правителствата да наложат по-високи "въглеродни данъци" и да намалят вредните емисии на своите икономики. Това би донесло и допълнителни приходи в държавната хазна.

"Сега е времето да помислим и за бъдещето на т. нар. "дигитален данък". Това е нещо, което трябваше да се случи още преди пандемията. Не можем просто да продължаваме да харчим пари, без да си даваме сметка откъде ще дойдат тези средства. Както казва един мой колега, "харчете, но си пазете касовите бележки". Ако искаме да излезем от тази криза по-ефективни, по-умни, по-справедливи и "по-зелени" от гледна точка на околната среда, трябва да работим върху тези политики. В момента те се радват и на висока обществена подкрепа", коментира Георгиева.

На въпрос дали Международният валутен фонд е снижил своите изисквания към държавите, на които оказва подкрепа, тя отговаря, че по време на криза МВФ трябва да изиграе своята роля на кредитор "на първа линия".

"До момента, от началото на кризата, ние осигурихме спешно финансиране в размер на 30 милиарда долара за 75 държави, 47 от които са бедни и имат остра нужда от допълнителни средства. Естествено, че не отпускаме тези пари "на сляпо" и следим внимателно за какво се използват, но трябваше да се действа бързо", казва Кристалина Георгиева.

Тя обаче уточнява, че има и държави, които не са изпълнили условията за отпускане на финансиране и съответно са получили отказ.

"Към момента общата експозиция на фонда е на стойност 270 милиарда долара. От тях 90 милиарда са отпуснати в последните месеци, по време на пандемията. Тоест, около една трета. Така че не сме наливали пари безконтролно до пълния си капацитет. Освен това, голяма часта от тези 90 милиарда долара са насочени към държави, които имат много стабилна финансова позиция. Типичните примери са Чили и Перу. Те просто имат нужда от посдислване на финасовите си буфери, което е много добра идея, както за тях, така и за нас. При други, като Украйна, Египет, а сега и Аржентина, става въпрос за традиционни финансови програми за подкрепа и стабилизиране. Винаги взимаме предвид дълговата позиция на съответната държава, която трябва да покрива определени условия", обяснява управляващият директор на МВФ.

Кристалина Георгиева коментира и темата за засилването на нейната роля като управляващ директор на Международния валутен фонд за сметка на заместник-директорите.

"Аз делегирам част от задачите, няма как да върша всичко. Но в същото време приемам отговорността си като управляващ директор много сериозно. А тя предполага да участвам активно в организацията на работата, да знам какво се случва и да познавам отблизо своя екип. А той е съставен от прекрасни професионалисти", казва тя.

Кристалина Георгиева коментира пред Bloomberg и темата за разногласията между Съединените щати и Китай. Според нея трябва на всяка цена да бъде запазен диалога между отделните държави и особено между влиятелните и богатите страни от групата на Г-20.

"Моята работа е да гарантирам, че ще има диалог. Аз не съм се отказала от тази мисия. Идвам "от другата страна" на Желязната завеса, която съществуваше по времето на Студената война. Но дори и тогава имаше възможности за диалог между Изтока и Запада. Ще направя всичко възможно, за да гарантирам че МВФ ще остане мястото, в което ще могат да се водят рационални разговори в името на общото благо, дори и между държави, които имат своите разногласия", казва тя.

МВФ посъветва САЩ да прекратят търговските войниИкономиката на Съединените щати се е понижила с 37% през второто тримесечие на 2020 г., показват данните на МВФ


Пред Blomberg тя разказва и за своята лична история като икономист, идващ от Източна Европа.

"Моята история е много релевантна към това, което се случва в момента и работата, с която се занимавам. В годините на прехода от планова към пазарна икономика МВФ изигра сериозна роля за развитието на моята страна. Този период ме научи колко е висока цената на лошите политики и колко големи са ползите от добрите политики. В България имахме вроден "инстинкт" да се редим на опашки пред магазините, когато ги видим, защото това означаваше, че се продава нещо ценно. Живеехме в икономика на дефицита, а това беше резулат от груби политически грешки. Подтискаше се предприемаческия потенциал и хората имаха все по-малко и по-малко възможности за развитие. Затова аз съм твърд поддръжник на принципите на свободната конкуренция и на пазарните механизми при разпределянето на ресурсите", коментира директорът на МВФ.

"Във втория етап от живота ми обаче започнах работа в Световната банка и имах огромната привилегия да бъда част от трансформацията в мисленето за икономическия растеж. Ние вече не можем да се фокусираме само върху брутния вътрешен продукт и макроикономическите показатели. Трябва да мислим за тяхната устойчивост, за влиянието им върху околната среда и за социалните им ефекти. И в тази мисия ние не можем да разчитаме само на пазара. Той има своята роля, но и институциите имат своята роля в определянето на политики, които да коригират несъвършенствата на пазарната икономика", смята Георгиева.

Тя обаче е катеорична, че не подкрепя идеите за премахването на капитализма като система.

"Аз съм пример за човек, който идва от държава, която е превърнала плановата си икономика в капиталистическа. Въпросът е да усъвършенстваме тази система, като най-важната промяна е включването на повече хора и държави, както и повишаването на усещането за справедливост", казва още Георгиева.

По думите ѝ най-голямото предизвикателство пред света в момента е справянето с климатичните промени. Тя е на мнение, че МВФ трябва да бъде на "фронтовата линия" в тази битка, гарантирайки запазването на финансовата стабилност, растежа и заетостта.