"Кой ще нахрани света?" - така бе озаглавена конференцията на 3 юли, организирана от Европейския парламент и френското председателство, съобщават от българското представителство на европейската институция. Експерти, учени и политически фигури от Европа и Африка обсъждаха възможностите за решаване на кризата с хранителните продукти. Някои от възможните решения - инвестиции, свободна търговия, премахване на субсидиите, промяна на политиката спрямо биогоривата.

Мрачната статистика

850 млн. души, 170 млн. от които деца, страдат от глад и недохранване. Всяка година 5.6 млн. деца умират от последствията на недохранването. Тъжната статистика бе представена от председателя на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг, който смята, че усилията за постигане на Целите на Хилядолетието (изкореняване на глада и намаляване на половина на бедността до 2015 г.) ще бъдат забавени заради високите цени на храните.

Много държави, като например Хаити и Филипините, бяха залети от протести и истински бунтове за храна.

Как може да изглеждат възможните решения на фона на растящите цени на основни продукти като царевица и ориз и перспективата за 9-милиардно население на Земята до 2050 г.?

Гледната точка на Европа

Според председателя на Комисията по земеделие на ЕП Neil Parish (Великобритания, ЕНП-ЕД) "трябва да освободим нашите земеделски производители от регулации, бюрокрация и субсидии, които изкривяват пазара и да им позволим наистина да хранят света."

Мнението на председателя на Парламентарната комисия по развитие Josep Borrell (ПЕС, Испания) е, че висока продуктивност може да се постигне само с повече инвестиции. Той подчерта, че сега само 4% от помощта за развитие са насочени към селското стопанство, докато преди 30 години този дял е бил 17%. В същото време само 4 на сто от инвестициите в обществения сектор в развиващите се страни са предназначени за земеделския сектор.

Комисарят по земеделие Mariann Fischer Boel подчерта, че ЕС вече е премахнал вносните мита за много стоки и е спрял схемата на "заделяне" в Европа с идеята да освободи повече земя и да насърчи производството на мляко. Фишер Боел не изключва възможността ГМО да играят роля в намирането на решение и отбеляза, че Европа вече е вносител на соя, 80% от която е генномодифицирана.

Louis Michel, еврокомисарят по развитието, заяви, че би предложил на Съвета и Парламента излишъците в бюджета - средствата, които не са изразходвани през 2008 г. като субсидии за експорт заради високите цени на храните - да се изразходват за предотвратяване на несигурността в доставките на храни.

Френският министър на земеделието Мишел Барние цитира доклад на Световната банка, според които "1 евро или 1 долар, инвестиран в селското стопанство, е най-ефикасният начин за борба с бедността".

Гледната точка на Африка

Министърът на земеделието на Мароко Aziz Akhannouch обясни, че има сериозна липса на разнообразие от гледна точка на източниците на храна. Неговото мнение е, че има нужда от повече помощ, сътрудничество, търговия и инвестиции.

Според комисаря по селскостопански въпроси на Общността на Западноафриканските страни Ousseni Salifou има потенциал за развитие в Африка. Той посочи, че земеделието е основен фактор в икономиката на региона що се отнася до доставките на храна и до работните места.

Мнението на експертите

Kati Partanen, президент на Комитета на младите фермери към Международната федерация на земеделските производители, смята, че "младите фермери имат решаваща роля при изхранването на света", тъй като те залагат на качеството на продукцията, разработването на местните пазари и иновациите.

Паскал Лами, шеф на Световната търговска организация, препоръчва търговията като най-добрият начин за справяне с покачването на цените на хранителните продукти.