Много от любителите на кучетата предполагат, че характерите на четириногите зависят от тяхната порода.

Тази хипотеза обаче до голяма степен е опровергана от мащабно проучване, сравняващо поведението и потеклото на повече от 18 000 кучета, пише списание Nature.

Оказва се, че макар произходът да влияе върху поведението, породата има много по-малко общо с характера на кучето, отколкото предполагат повечето хора.

„Когато си вземете куче заради неговата порода, просто получавате куче, което изглежда по определен начин. Но що се отнася до поведението, нещата опират най-вече до късмет", казва биологът от университета на Масачузетс Елинор Карлсон, която е един от авторите на изследването.

Една от причините е, че породите са сравнително модерно изобретение. Чрез кръстостване на различни кучета хората оформят техните качества откакто домашните кучета са еволюирали от вълците преди повече от 10 000 години. Но през по-голямата част от това време тези усилия са насочени към работоспособността на кучетата - колко добре пасат добитък, охраняват или теглят шейни, например.

Съвременните породи, като гончетата, мопсовета и лабрадорите, са страничен продукт от по-скорошна еволюционна намеса. Преди около 200 години любителите на кучета във викторианска Англия започват да изобретяват породи, избирайки определени кучешки черти, които намират за естетически приятни.

Именно тези експерименти създават днешните породи. Днешните чистокръвни кучета се определят най-вече от външния им вид, но се смята, че породата влияе и на техния темперамент.

Американският киноложки клуб, например, описва мопсовете като „пакостливи“, а бордър колитата като „привързани“.

Но, както посочва и Елинор Карлсон, всеки, който притежава осем кучета от една и съща порода, ще каже, че всяко едно от тях има различен характер. Затова тя и нейните колеги искат да разберат в детайли как породата влияе върху поведението.

Те са провели анкета сред хиляди собственици на кучета относно произхода и дейностите на техните домашни любимци. Въпросите варират от това дали имат склонност да ядат трева до това колко е вероятно да гонят и да носят играчки.

След това изследователите секвенират ДНК на изследваните породи, за да видят дали произходът може да бъде свързан с поведението.

Страдат ли кучетата и хората от едни и същи психически проблеми?Всеки стопанин на куче знае, че животните също имат различни характери

Екипът установява, че някои черти са по-често срещани при определени породи. Например, в сравнение със случайното средностатистическо куче, немските овчарки са по-лесни за насочване, докато гончета, например, не чак толкова.

Освен това генетичните проучвания разкриват, че кучетата от смесени породи, в които може да се проследи определен произход, са по-склонни да действат по специфични начини. Например смесените породи, които имат в родословието си представители на породата санбернар, са по-привързани към стопаните си, докато тези с ретривъри сред роднините имат склонността да разрушават врати.

Но в крайна сметка, като цяло, породата обяснява само около 9% от вариациите в поведението на кучетата, което е много по-малко, отколкото повечето хора биха очаквали. Особено ниска е връзката между породата и вероятността кучето да проявява агресивно поведение. А това може да има последици върху отношението на обществото към т. нар. „опасни“ породи кучета, смята психологът Евън Маклийн от Университета на Аризона в Тусон.

„Ние говорим за породите, сякаш са категорично различни и то по определени характеристики. Но в действителност това не е така", казва той.

Генетичният анализ разкрива 11 области, които са свързани със специфично поведение. Склонността към вой, например, се свързва с два гена, чиито човешки аналози участват в речта. Най-значимата връзка е между регион от генома, който при хората участва в когнитивното представяне, но при кучетата увеличава вероятността да се заклещват зад определени предмети или да се затрудняват с преодоляването на препятствия.

„На пръв поглед изглежда изненадващо, че породата не е добър индикатор за кучешкото поведение. Но като се замислим колко скорошни са породите, в това, всъщност, има много смисъл“, обяснява експертът по генетика Келси Уит от университета Браун в Провидънс, Роуд Айлънд.