Кувейт разполага с 2 млрд. динара (6.6 млрд. долара) ликвидност в хазната си и недостатъчно средства, за да плаща заплати на държавните си служители след октомври, обяви финансовият министър Барак Ал-Шийтан пред парламента, след като политически спорове забавиха отново опитите за завръщането на страната на международните дългови пазари.

Правителството тегли средства от Общия резервен фонд в размер на около 1.7 млрд. динара месечно, което означава, че скоро няма да има ликвидност, ако цените на петрола не се повишат и ако Кувейт не може да вземе средства назаем от местните и международните пазари, заяви министърът, цитиран от Bloomberg.

Справянето с кризата се оказа особено трудно за Кувейт, където всички закони трябва да бъдат одобрявани от законодателите, които обвиняват правителството в злоупотреба с публични средства и блокират законодателни промени, които биха му позволили да вземе заеми от чужбина.

Мрачната прогноза от страна на министъра дойде по време на обсъждането на доклад на комисията по икономика и финанси, който щеше да позволи на правителството да емитира облигации, но беше отхвърлен.

Вчера парламентът реши да върне финансовия закон обратно в комисията, която да го предложи под нова форма в рамките на две седмици, когато отново ще бъде подложен на гласуване.

Правителството очаква от парламента одобрение за емитирането на дълг на стойност 20 млрд. динара (65.3 млрд. долара).

Законодателите одобриха проектозакон за временно спиране на трансфера на 10% от приходите на Фонда за бъдещите поколения в годините, в които има бюджетен дефицит.

Предназначен като буфер за времето, когато петролът на Кувейт свърши, фондът се управлява от Kuwait Investment Authority - четвъртия най-голям суверенен инвестиционен фонд в света.

Бюджетният дефицит на Кувейт се увеличи с 69%, до 5.64 млрд. динара за последната фискална година, а според правителството ще нарасне повече от два пъти до 14 млрд. динара през настоящата финансова година, приключваща на 31 март, заяви Ал-Шийтан.

Заплатите и субсидиите съставляват 76% от всички разходи. От МВФ очакват финансовите нужди на Кувейт да нараснат значително, тъй като ликвидната позиция на страната се влошава.

Над 90% от приходите на страната се генерират от продажбата на петрол.

Други държави от Персийския залив с подобни затруднения увеличиха емитирането на дълг, а според анализатори от S&P регионът ще вземе рекордно количество заеми тази година. Саудитска Арабия, Бахрейн и Катар разчитаха до голяма степен на дълг, за да покриват дефицитите си.