Докато новият коронавирус продължава да се разпространява по света, Северна Корея твърди, че в страната няма нито един заболял.

Отговаря ли това на истината и има ли режимът в Пхенян капацитет да се бори с COVID-19? Вижте в Deutsche Welle:

Информацията, пристигаща от Северна Корея по отношение на коронавируса, не се различава от всяка друга: проследимите факти са рядкост - за разлика от масовите пропаганда, предположения и слухове. Едно е ясно: режимът в Пхенян започна да се подготвя за заплахата още в края на януари - далеч по-рано от Европа.

Партийният официоз “Родон Синмун” определи битката срещу новия вирус като въпрос на “национално оцеляване”. На 13 март севернокорейското правителство информира Световната здравна организация (СЗО), че няма нито един регистриран случай на заразен с COVID-19 в страната. По това време в съседен Китай те бяха над 80 000, а в Южна Корея – близо 8 000.

В Северна Корея и до днес въздушният и железопътен транспорт са преустановени, училищата и университетите – затворени. Всички чужденци в страната, в това число дипломатите, бяха поставени под 30-дневна карантина. Внасяните стоки също биват карантинирани.

По данни на командващия американските войски в Южна Корея генерал Робърт Ейбрамс, на 13 март севернокорейските военни са преустановили за 30 дни рутинната си дейност. Така например през последните 24 дни изцяло са били спрени полетите на бойната авиация. Оттук американските военни правят извода, че Северна Корея също е засегната от пандемията.

25 всекидневни дейности, забранени в Северна КореяКак живеят в най-изолираната в света страна

Пълно информационно затъмнение

Режимът залага на тоталния контрол вътре в държавата, а навън излъчва сигнала, че Северна Корея няма да допусне някой да ѝ казва какво да прави. През март режимът на Ким Чен-ун изстреля четири балистични ракети в нарушение на резолюциите на ООН.

На този фон държавната информационна агенция KCNA съобщи на 22 март, че Ким Чен-ун е получил писмо от американския президент Доналд Тръмп с призив за подобряване на отношенията между двете държави и за сътрудничество за овладяване на заразата. Белият дом потвърди, че такова писмо съществува, но без да навлиза в детайли.

Експерти и журналисти, запознати отблизо със Северна Корея, казват, че забраната за влизане на територията на страната прави още по-трудно получаването на достоверна информация. Но мнозина се съмняват, че коронавирусът не я е достигнал.

Страната има дълга над 1 400 километра обща граница с Китай. Тя беше затворена едва в края на януари – два месеца, след като вирусът започна да се разпространява там.

На 9 март базираният в Южна Корея онлайн вестник Daily NK съобщи, че 180 севернокорейски войници са “умрели от симптоми, които вероятно са причинени от новия коронавирус”. Две седмици по-късно същата медия съобщи за 11 затворници от трудовия лагер Чунгори, починали от “проблеми с дишането”.

Като причина за настъпването на смъртта обаче беше посочена “слаба имунна система”. След това целият затвор беше дезинфекциран. Изданието работи с мрежа от информатори от Северна Корея.

Липсват дори сапун и топла вода

Населението на КНДР е 25 милиона. Заради “хроничното недохранване” то е много податливо към инфекциозни заболявания, разказва бившата кореспондентка на “Асошиейтед прес” в страната Жан Лий. Тя е посещавала болници в КНДР и казва, че в тях дори топлата вода, дезинфектантите и сапунът са дефицитни.

От ООН посочват, че особено засегнати са селските райони: “Смята се, че около девет милиона души имат ограничен достъп до основни здравни услуги”. Затварянето на границите ще доведе до още по-голям недостиг на стоки в страната.

На 26 февруари руското външно министерство съобщи, че е изпратило 1 500 теста на Северна Корея. Хуманитарни организации също организират дарителски акции. Медицинските материали, като защитни ръкавици, маски, тестове и антибиотици, са изключени от санкциите на ООН.

Пратката на “Лекари без граници” е потеглила от китайския граничен град Дандун за Пхенян на 28 март, но когато пристигне, неправителствените организации няма да са в състояние да упражняват никакъв контрол върху процеса на разпределение на помощите.