За създаването на добро лозе са нужди много пари, а за създаването на качествено вино - добри сортове грозде. С това правило са запознати повечето гроздопроизводители и винари. Затова много от българските стопани, захванали се с този бизнес, започнаха да садят собствени лозя. Почти година след присъединяването ни в Европейския съюз те мислят не само за запазване, но и за разрастване на бизнеса си. Въпросът, който сега стои пред тях, е има ли условия за това и какви са

предвидените финанси по линия на евросубсидиите?

Подпомагането с евросубсидии за лозята е както за останалите култури - на декар обработваема земя. Характерно тук е, че за да получи помощ, стопанинът трябва да отглежда минимум 5 дка лозе и то на парцели, които не са под 1 дка, обясниха от Министерството на земеделието и продоволствието. Размерът на преките плащания ще се знае от догодина, след като се подадат заявления за подпомагане.

Но не бива да се забравя, че заради нарастващото свръхпроизводство на вино ЕК подготвя да намали площите с лозя и да спре субсидиите за преработка на непласираните количества в индустриален спирт и десертни вина. Във винопроизводството в ЕС работят около 2.5 милиона души. Но в Общността се харчат половин милиард евро годишно, за да се освободи тя от излишните количества вино.

Европейският съюз подготвя широка реформа във винения сектор, като основната цел е спечелването на потребителите и пазарите, изгубени заради вината от останалия свят. Европейският комисар по земеделието Мариан Фишер-Боел ще представи пакет от реформи в сектора и ще очертае лошите перспективи за европейското винопроизводство в случай, че не бъдат предприети дълбоки промени.

Сайтът EUobserver съобщава, че в документа комисар Фишер-Бьол предупреждава, че ако секторът не бъде реформиран в много близкото бъдеще, ще изпадне в криза, от която не може да се възстанови. ЕС все още е най-големият производител, износител и потребител на вино, но през последните години все повече се увеличава конкуренцията на т. нар. вина от новия свят - например от САЩ, Аржентина, Чили, Китай, Австралия и Южна Африка.
В същото време консумацията на вино в Европа намалява с всяка година, а вносът непрекъснато нараства и е повече от износа. Ако настоящите тенденции се запазят, годишният излишък на вино ще достигне 15 на сто от общата продукция до края на десетилетието. Това ще представлява значителна тежест за ЕС, тъй като организацията вече харчи за около половин милиард евро за да се освободи от излишните количества вино.

Очаква се ЕК да предложи свиване на винопроизводството чрез изкореняване на около 200 000 хектара лозя. Всяка страна ще трябва да има производство най-малко 10 на сто от лозовите масиви, а производителите, които напуснат сектора ще получават премии. Първоначалните планове на ЕК бяха изкореняване на 400 000 хектара лозя, но големите страни-производители на вино се противопоставиха на идеята.

Ще бъде предложено и спиране на всички помощи, поощряващи свръхпроизводството. В момента те включват дестилирането на непродадено вино в индустриален спирт, преработката му в десертно вино и др. ЕС вече ще спре да изкупува произведеното над нормата вино. Решението за увеличение на производството ще зависи от способността на производителите да пласират вината си, предлага комисията. Нещо повече, тя постигна съгласие да отпусне примерен бюджет от 510 млн. евро за държавите-членки, производителки на вино за преструктуриране и обновяване на лозята за пазарната 2007 - 2008 г.

Вероятно ще бъде наложена и забрана за употребата на захар при ферментацията на виното. Тази мярка ще раздели членовете на ЕС на два лагера. Страните от Южна Европа използват по-рядко захар заради слънчевото време, което ускорява ферментацията. Големите северни производители на вино - Люксембург, Германия, Австрия и Словакия, обаче се противопоставят на забраната.

Предложената реформа бе обсъдена от земеделските министри през есента. ЕК се надява до края на 2007 г. да бъде взето решение, за да може планът да влезе в сила през август 2008 г.

Секторът обаче ще претърпи много болезнен период. Във винопроизводството в ЕС работят почти 2.5 милиона души. Най-големите производители на вино в организацията са Франция, Италия и Испания, следвани от Германия, Португалия, Унгария, Гърция и Австрия.