Влизайки в семейния хранителен магазин Popat Mithai&Farsan, ще бъдете посрещнати от неговия собственик - Виджая Попат, и нейния изцяло дамски екип от служители. За тях е обичайно да обслужват клиенти от различни националности. Магазинът е красноречив пример за тласъка, който световните диаспори дават на икономиката, и за нуждата на хората да поддържат връзка с вкусовете на детството, пише BBC.

Попат основава бизнеса си в Лестър през 2011 г., за да продава индийски сладки и соленки. Днес екипът й се е разраснал до 15 души. От 2018 г. има и онлайн магазин.

Днес магазинът на Попат обслужва южноазиатската диаспора в град Ийст Мидландс, но не само. По време на пандемията от коронавирус продажбите скачат, тъй като клиенти отблизо и далеч имат нужда от познати вкусове - от Индия, Пакистан, Бангладеш и Шри Ланка.

Майка ми е широко известна в общността като човекът, който управлява бизнеса. Всички те искат да говорят точно с нея, за да разберат дали може да им намери точно определени продукти, казва Шям, синът на Попат. Той допълва, че сред клиентите не са само първото поколение имигранти или хора, които отскоро са във Великобритания. Те са “ядрото” на клиентелата. Има обаче и много клиенти, второ поколение имигранти. Те купуват храна за семействата си и все повече онлайн.

По време на локдауните нашият онлайн магазин ни спаси. Сега той се превърна в сериозен източник на приходи за бизнеса ни, допълва Шям Попат. Онлайн поръчките им възлизат на приблизително ¼ до ⅓ от целия оборот.

Попат внася храни не само от Южна Азия, но и от Кения.

Трудно е да се оцени колко голям е тласъкът, който световните диаспори дават на търговията между страните, но правителствата все повече осъзнават икономическото значение на мигрантските популации и техните потомци. Кения например обяви през септември, че ще създаде ново министерство за кенийците, живеещи в чужбина, а президентът на САЩ Джо Байдън съобши, че ще каже на срещата на върха на лидерите САЩ-Африка следващия месец във Вашингтон, че желае да „разшири връзките с диаспората“.

Тук възниква въпросът - колко големи за диаспорите в света?

По данни на Международната организация по миграция (IOM) към ООН в момента има 281 милиона души, които живеят в държава, различна от тази, в която са родени. Тази бройка се равнява на 3,6% от световното население, или един на всеки 30 души. Тя не включва децата, които тези хора имат, които са родени в новата им страна, нито включва потомците на бивши мигранти.

Поради тази причина, IOM има отделни термини за “мигранти” и “диаспори”. Последните включват и потомци на бивши мигранти, „чиято идентичност и чувство за принадлежност, реално или символично, са били оформени от техния миграционен опит и произход“.

Така стигаме до милиард души. Точният брой е много трудно да се определи количествено, като се има предвид, че зависи от културната идентичност на дадено лице.

Сигурно е едно - предприемаческият стремеж сред мигрантското население отдавна е признат. В доклад от 2010 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се казва, че предприемачите имигранти са по-добре образовани от местните си колеги и е по-вероятно да създадат нов бизнес. Често тези фирми участват във вноса на храна, дрехи или други стоки от бившата страна на мигрант, като родената в Индия Виджая Попат и нейния процъфтяващ магазин в Лестър. Магазинът и други като него изиграха своята роля в износа на Индия за Обединеното кралство на обща стойност 10,4 млрд. долара миналата година.

Друг пример е магазинът на Оливие Хабиамбере в Париж. Той също помага за увеличаване на износа на Кения за Европа. Има и уебсайт Kenyan Diaspora Market, в който може да се открият храни и дрехи от африканската държава. Хабиамбере е вносител на едро, след това той реализира продукцията си на клиенти в цяла Европа.

Идеята да създаде бизнес хрумва на Оливие Хабиамбере, след като се премества в Париж, за да учи. Той се среща с други хора от Кения и Източна Африка.

Всички искаха продукти от Кения. Проблемът беше как да бъдат доставени тук. Те можеха да си ги купуват, когато се връщат в родината си, но това не беше решение като цяло, казва Хабиамбере. Така той стартира бизнеса си през април 2022 г. Оттогава насетне клиентелата му се разраства стабилно. Помагат му самите кенийски общности. Те разпространяват информацията чрез групите в WhatsApp.

Веган бургери, крафт бири и бради: Новата културна глобализацияГлобализацията в нейния традиционен формат се забави значително през последните десетилетия, но на нейно място идва нова тенденция на разпространение на дизайн, естетика и модерна

Докато пазарът на кенийската диаспора е фокусиран върху кенийските мигранти, базираният в Глазгоу онлайн магазин Agora Greek Delicacies вече има повече клиенти, които не са гърци. Той е създаден преди десетилетие от съпрузите Кристина Лиропулу и Майкъл Софиянос, които идват във Великобратия, за да учат. Сега те имат 14 служители и доставят вносни гръцки храни и напитки на ресторанти, кафенета, физически лица и фирми. И за тях локдауните по време на пандемията се оказват ключови за успеха - продажбите им скачат с около 1000% през първите месеци.

За мен лично става дума за поддържане на връзката с родината, казва проф. Прафия Агарвал от университета в Лафбъро. Тя редовно купува продукти, внос от Индия, за себе си и семейството си в Обединеното кралство. Описвайки любовта си към индийското манго, по устните й се разлива усмивка. Мангото е плодът, с който Прафия Агарвал свързва детските си години. Ядяла го е всяко лято - всеки ден, след всяко хранене.

За Мария Ело, доцент в университета на Южна Дания, мигрантите имат основно две разбирания за диаспората. От една страна, тя е проблематична. Свързва се с негативни неща, но има и положителна страна. Тя включва „голямо обещание за бизнеса и икономиката“.

Днес всички ядем пица, макар че не сме италианци. Това е пренос на храни между културите, който отдавна е факт, дава пример тя.

Снимки: popatmithai.com