Степента на автоматизация в индийската промишленост ще се удвои през следващите три години, се казва в прогноза на Willis Towers Watson, цитирана от Bloomberg.

В момента машините заемат средно около 13% от работната сила в държавите от Азиатския регион, докато след три години този дял вече ще бъде 23 на сто, се казва още в прогнозата. А за Индия това ниво може да достигне и до 30%, смятат анализаторите на компанията.

Индийските предприятия обръщат поглед към машините и роботите с по-голям интерес и то не защото имат нужда да повишат производителността си или да повишат качеството на своята продукция, както своите аналози от Япония и Германия, например, а по друга, много по-проста и донякъде изненадваща причина - липсата на работници.

Любопитното е, че всичко това се случва на фона на бързо нарастващия брой на хората в активна работна възраст във втората по население държава в света. През следващото десетилетие в работната сила на Индия ще се влеят нови 183 милиона души, което представлява повишение от 30 на сто. Оказва се обаче, че на голяма част от тях просто не им се работи.

Проблемът иддва от това, че свободните позиции на трудовия пазар не се харесват на индийците. Голяма част от тях предпочитат да карат таксита по прашните улици на Мумбай, да доставят храна по домовете или пък да обслужват луксозните хотели, вместо да работят във промишлеността.

И това е нормално, защото не са много хората, които биха се съгласили да прекарват деня си в тъкачната фабрика, където температурата надхвърля 33 градуса по Целзий, а влажността на въздуха е над 60%. Условията в някои от останалите индустриалния предприятия са дори още по-лоши.

Текстилната промишленост обаче е един от най-тежко засегнатите сектори. Тя се нуждае от много работна ръка, а компаниите са принудени да търсят кадри в отдалечените региони от вътрешността на страната, да организират специални лагери за обучение и набиране на служители и да им осигуряват транспорт и квартира в близост до фабриките.

Понякога се налага да им плащат допълнително, само за да ги стимулират да се върнат на работа след сезона на отпуските.

Всичко това означава, че автоматизацията се очертава като единствения възможен изход, но тя също не е безпроблемна. Цената на качествените машини е висока, докато тази на работната ръка в Индия все още е сравнително ниска.

Много от компаниите ще бъдат принудени да изплащат с десетилетия инвестицията в подобно оборудване, а други не смятат, че са готови на подобна стъпка.

В опит да раздвижи трудовия пазар, индийското правителство обяви специална програма за гарантиране на работните места, но и тя не постигна кой знае какво. Тя гарантира на записалите се, че ще получат възможност да работят в продължение на 100 дни в някои от секторите, изискващи неквалифициран физически труд.

Желаещите обаче не са много, защото заплащането, което се предлага, е минимално и много индийци са принудени да работят на няколко места, за да свържат "двата края".

Други пък се отказват завинаги. В град Бенгалуру, например, който е известен с текстилното си производство, работната сила е съставена предимно от млади, неквалифицирани жени, много от които са от други части на страната.

Проучването на Willis Towers Watson показва, че над една пета от тях не получават дори минималната заплата и след като сменят няколко работни места, се отказват и започват да работят като домашни прислужници, детегледачки или други дейности извън промишлеността.

Колкото до автоматизацията на производството, повечето експерти са на мнение, че тя ще засегне най-сериозно именно нискоквалифицираните работници, "изземвайки" техните работни места. Подмяната на старите, ръчни станове и инструменти не е нещо лошо и ще повиши производителността, конкурентособността и качеството.

В крайна сметка, пишещата машина не е елиминирала нуждата от стенографи, а просто ги е научила как да автоматизират работата си. А и роботизацията на рутинните дейности отваря възможност за пренасочване на човешкия фактор към други, по-полезни задачи.

Проблемът на Индия обаче е, че голяма част от работещите нямат нужните умения, които да "ъпгрейдват". По данни на ООН, едва 18.5% от заетите в страната имат някаква специална квалификация или висше образование.

А ускорената автоматизация означава, че тези хора няма да бъдат подготвени да се придвижат нагоре по кариерната стълбица или пък да си намерят по-добра работа извън индустриалния сектор. Много по-вероятно е те просто да попаднат в огромното поле на сивата икономика.

Индийските политици обещаха, че ще открият милиони нови работни места. Това засега не се случва. А постепенното изместване на хората от машините може да направи тази задача още по-трудна, пише още изданието.