Фермерът Такао Шито е един от малкото, които все още живеят на Международното летище Нарита в Токио.

Неговият баща решава да не приеме предложението за покупка на земята им, когато летището е построено в края на 60-те години на миналия век.

„Шумът е най-малкият ми проблем“, казва Такао.

"По това време на годината отглеждам моркови, лук, чесън, чушки и др. Гледам общо 10 вида зеленчуци. Всичко расте естествено, без торове, но това е много работа, мога да ви уверя в това", допълва той.

Строителството на летището предизвикало бурни протести. Властите предложили щедри пари на всички със земи наоколо.

Част от фермерите приели офертата, но други останали. Един от тях е бащата на Шито.

Преди строителството да започне, в моето село имаше 28 домакинства, а в съседното бяха 66. Един по един почти всички си тръгнаха. Днес сме останали само 5 домакинства в Нарита, като от моето село съм само аз, раказва той.

„Моето семейство е тук от 100 г. Затова, когато баща ми почина, аз реших, че ще се върна на село, за да продължа делото му и да пазя земята ни. Хората ми предожиха да ме научат как да отглеждам продукцията. Напуснах работата си в ресторантьорския бизнес и се завърнах у дома. Никога не съм си и помислял, че ще напуска“, казва Такао.

Днес той има 10-а доброволци, които му помагат при производството. Някои от тях дори са участвали в протестите преди повече от половин век.

Фермерите по онова време бяха бедни. На мен ми предложиха определени условия и пари, за да напусна селото. Сумата беше равна на 150-годишни фермерски заплати и възлизаше на 180 млн. йени, което прави около 1.687 млн. долара.

Парите не ме интересуват. Бих искал да продължа да се занимавам с това, което обичам. Земята ми е плодородна и я ползваме вече повече от 100 г. Отглеждането на качествени зеленчуци за доволни клиенти е това, което ми доставя най-голямо удоволствие, разказва Такао.