Министрите на труда и социалната политика от Европейския съюз обсъдиха заедно с министрите на вътрешните работи на съюза предложението на Европейската комисия за въвеждане на т. нар. "синя карта", или за легално приемане на работа в Европа на работници и специалисти от "трети страни".

Съвместното заседание на двата министерски съвета - по трудовите и социални въпроси и по вътрешните работи, е много рядък случай в Европейския съюз, но свикването му се наложи заради важността на обсъждания проблем. Сред участниците бяха също заместник-председателят на Европейската комисия и отговарящ за правосъдието, свободата и сигурността, комисарят по заетостта, социалните въпроси и равните възможности Владимир Шпидла.

В заседанието България бе представена от Емилия Масларова, министър на труда и социалната политика, и заместник-министъра на вътрешните работи Горан Йонов.

В изказването си Емилия Масларова е отбелязала, че миграцията от трети страни в Европейския съюз не може и не трябва да бъде разглеждана като самостоятелно явление, тя е и въпрос на интеграция с оглед на създаваните социални условия за приеманите на работа.

Тя е поставила също въпроса за налагани ограничителни периоди от страни в Европейския съюз срещу свободното движение на работна сила от други, за което е била подкрепена от представителите на Чехия. Същевременно е посочила, че от "донор" на работна сила преди, България вече се е превърнала в страна, приемаща работници от трети страни, което се дължи на силния икономически растеж на страната ни и непрекъснато намаляващата безработица.

Други министри са подчертали голямото значение на трудовата ръка от трети страни за техните икономики. Така в Испания 30 на сто от националния доход се създава от имигранти.

Участниците в заседанието ще продължат обсъжданията по темата, тъй като свързаните с нея процеси са сложни и изискват внимателно да се регулират.

Отделно министрите на труда обсъдиха две директиви, предложени от Европейската комисия - за работното време и за агенциите за временна работа, които бяха обсъдени в пакет.

До общо становище не се стигна най-вече заради големите различия между страните членки по максималната продължителност на работната седмица. Едни страни не са приели предложение на португалското председателство на Съвета за максимум 60 часова
работна седмица, Полша, Словения и Малта са настояли за 65 часа, а Великобритания - за 70.

Същевременно мнозинството страни членки смятат предложенията за директиви като цяло за добри, както и обсъждането им в пакет. Съветът реши да отложи решението по тях, за да се даде време за допълнителни консултации, и прикани следващите председателства на Европейския съюз (Словения и Франция) да определят за приоритет одобряването на този пакет директиви, заяви министър Масларова пред български журналисти.