Наистина звучи съвсем невероятно, но Владимир Путин към настоящия момент вече не желае победа в Украйна.

Агресивните атаки към основните украински градове в последните дни поставят основите за договаряне на изгодно за Москва примирие.

Да предположим за момент, че Кремъл спечели безапелационна победа още утре, пише вестник Монитор.

Победа, която включва абсолютно всички претенции на Русия преди инвазията. Това би означавало присъединяване на Крим и Донбас към Русия, разпускане на украинския парламент, отстраняване на кабинета на Володимир Зеленски и назначаване на марионетно правителство, подчинено на Москва, подобно на режима в Беларус.

Нека предположим, че цялата украинска армия сложи оръжие и се предаде. Но какво ще последва след 15-те минути на еуфория? Ще последва разпад. Ако Кремъл обяви победа, а Путин бъде провъзгласен за нов и вечен всесъветски или всеруски лидер, той ще трябва да управлява Русия, Беларус и Украйна и по-важното, да възстанови инфраструктурата, икономиката и финансите на трите разорени държави.

Няма абсолютно никакъв начин режимът на Путин да вземе властта и да управлява дори с частичен успех при сегашните условия. Да не говорим, че няма дори теоретична възможност политиката на фалшиви новини на Кремъл да проработи и на територията на Украйна. Казано с други думи, независимо от ултимативния тон, Москва иска мир.

Войната беше загубена още преди изтичането на първото денонощие от инвазията - или с други думи на 25 февруари 2022 г. Груба грешка в разузнавателната информация на руснаците беше подхранила илюзията, че конфликтът ще се сведе до банален триумфален марш по улиците на Киев.

Вместо това украинците изпратиха децата и жените зад граница и се върнаха да воюват, а партизанска война в градска среда е последното нещо, което иска Москва.

Страната, в която са извършени една четвърт от всички ядрени тестовеПреди 70 години мощна експлозия в отдалечен район на управлявания от СССР Казахстан поставя началото на надпревара във въоръжаването, която довежда света до ръба на ядрен апокалипсис

В Оксфордския речник на английския език за термина „война” има три определения: 1 – състояние на въоръжен конфликт между различни страни или различни групи в една страна; 2 - състояние на съревнование или враждебност между различни хора и групи и 3 – продължителна кампания срещу нежелано външно въздействие.

Никое от тези определения обаче не отговаря на характера на модерната хибридна война, в която има неясен противник и размити граници, както и слабо местно управление. Победа в модерната хибридна война не означава кой е победил на практика, а за кого медиите предават, че е победил. Размиването на термините и понятията наложи въвеждане на нова класификация на термина „война”.

Официалното обявяване на война вече е спомен от миналото, включващ голяма доза на церемониалност и по-малко практическа ефективност. С днешна дата като война се определя конфликт, при който има над хиляда човешки жертви в рамките на една календарна година.

По тази причина в самото начало на инвазията Кремъл използваше термина „специализирана операция” с ясната идея и надежда всичко да приключи за по малко от 12 месеца. Тежките руски танкове затънаха в калта на украинските поля, а някой самонадеян висш военен беше разпоредил бойните части да тръгнат с хранителни и горивни запаси за едва три дни.

Лошата преценка провокира преминаването на конфликта на друга плоскост и ангажиране на всички средства за масирана информационна война от двете страни. От украинската страна натежават увеличаващият се брой жертви и разрухата на жизненоважната инфраструктура. Русия, от своя страна, започва да изпитва все по-остри дефицити в резултат на международните санкции.

Точно санкциите от Запада бяха поредното неизвестно, което Москва не успя да оцени. Кремъл до последно разчиташе, че в условията на повишаващи се цени на енергията в резултат на COVID-19 кризата, западните страни няма да успеят да се договорят за толкова тежки санкции.

Те дойдоха в момент, когато Русия още не беше покрила разходите по анексията на Крим и петгодишната поддръжка на сепаратистките анклави в Донбас. След края на войната в Чечня през 2000 г. Русия трябваше да плаща по 3.8 млрд. долара годишно, за да поддържа властта в Грозни. Украйна е 40 пъти по голяма от Чечня и евентуална окупация съответно би струвала 40 пъти повече.

Русия още не е стигнала до дъното на икономическата пропаст, регистрирано през 1998 г. Проблемите на Москва идват от това, че през последните две десетилетия не беше направено почти нищо да се развие икономиката на страната отвъд елементарния износ на петрол и природен газ.

Ако войната приключи незабавно, Русия може да се надява да компенсира частично загубите си с повишението на цените на природния газ и петрол. При положение че войната приключи в близките седмици, Русия може да разчита на срив на БВП на годишна база със седем на сто.

В края на 2021 г. прогнозите бяха за умерен ръст от два процента. Това е най-благоприятният вариант за Кремъл и основна причина Москва да иска бърз мир. Ако санкциите останат и след края на календарната година, може да се очаква срив на руската икономика с около 15 на сто на годишна база.

Амбициите на Кремъл са да запази Донбас. От този регион се реализираше една четвърт от украинския износ до падането му под властта на сепаратистите през 2014 г. Там бяха концентрирани и 15 на сто от капиталовите разходи на Украйна.

Конфликтът в Украйна е най-актуалният, но далеч не е единственият военен конфликт в света. Най-кървавата война, която продължава да бушува е в Афганистан. Гражданският конфликт там продължава на приливи и отливи още от 1978 г. По официални данни само през миналата година в Афганистан са загинали над 10 хиляди човека.

Основните движещи сили на войната там са конфликтите между различни терористични групировки. Обект на засилен интерес и съответно на агресия са годишни приходи от десетки милиарди долари от местното производство и износ на наркотици.

Друг тлеещ конфликт, който струва десетки хиляди човешки животи, е войната между Етиопия и Еритрея. Кървавите размирици започнаха със сблъсъци между активисти на враждуващи партии в Етиопия през ноември 2020 г. Еритрея, която граничи на север с Етиопия, се намеси в конфликта, като изпрати военни части.

До септември 2021 г. беше официално потвърдена смъртта на над 9000 души. Бойните действия се разпростряха и на територията на съседните Сомалия и Судан. Този африкански регион не е известен с прозрачна и безпристрастна информация, както и с независими информационни източници. По тази причина се смята, че реалният брой на жертвите е над 50 хиляди.

Според заключения на правозащитни организации военните престъпления в конфликта са многобройни и са правило за поведение и за двете страни в конфликта. Воюващите страни насърчават жестокото масово избиване на хиляди хора от местното население.

Освен в резултат на териториални и регионални претенции, войните на XXI век са за разпределение и контрол на пазарите, и в частност на пазара на наркотици. Такава е войната, която в момента се води между мексиканското правителство и многобройни тежковъоръжени банди. Смята се, че тя е струвала живота на поне 350 хиляди човека между 2006 и 2021 г. Други 72 хиляди са безследно изчезнали, но тяхната смърт не е потвърдена.

В гражданската война в Йемен, където се намесва и Саудитска Арабия, от 2014 г. досега са загинали над 140 хил. души. Само през миналата година жертвите са над 20 хиляди.

В по-ниската категория на конфликти, които струват годишно живота на между хиляда и 10 хиляди човека, са въоръжените сблъсъци в Алжир, Буркина Фасо, Чад и Демократична република Конго.

В по-малки размери са вътрешните конфликти в Ирак, Либия, Мали, Мозамбик, Нигер, Нигерия и Тунис.

Малко по-различна по характер, но не по-малко кървава, е продължаващата война между колумбийските наркокартели, както и войната в Южен Судан, която е на етническа основа.