„Знаете какво е да не можете да си спомните къде сте, когато се събудите“, споделя за Economist Вишал Пенджаби, чийто график е по-тежък от този на изпълнителен директор на голяма компания, рисков капиталист или инвестиционен банкер. „Днес съм в Кан, преди това бях в Барселона, както и в Дубай, Лондон, Удайпур, Делхи, Ченай и Бангалор. Сега към Шарлот…“, разказва Вишал, който създава видеоклипове за индийски сватби.

Направил е общо 65 през изминалата година, като две трети от тях са за индийски двойки, сключили брак извън Индия. Работната сила в този процес включва сценографи, звукови и осветителни инженери, композитори, видео редактори, както и сценаристи.

Индийският брак е сериозна работа

Паричният оборот, свързан със сватбите, може да бъде зашеметяващ, коментира Economist. Вишал Пенджаби печели между 5000 и 50 000 долара на ден, а някои продукции продължават със седмици. Регионите на Индия имат различни традиции, всеки от които изисква специфични услуги. Празненствата често продължават няколко дни, изисквайки наличието на една или друга бизнес услуга.

Годишните разходи за тях – от бюджетите за кетъринг до тези за филмовите екипи – може да надхвърлят 130 милиарда долара, казва Правийн Ханделвал, генерален секретар на търговска конфедерация, представляваща малките и средни предприятия. Ако той е прав, това прави брака четвъртата по големина индустрия в страната след енергетиката, банкирането и застраховането, но преди автомобилите, стоманата и технологиите.

Сватбената индустрия става все по-голяма

В краткосрочен план сватбите процъфтяват, тъй като двойките, които са отложили тържествата заради Covid-19, се втурват към олтара. Г-н Ханделвал очаква да има 2,5 милиона сватби през ноември и декември в Индия, в допълнение към 4 милиона събития през пролетния сватбен сезон от април до юли. В дългосрочен план церемониите стават все по-големи и по-пищни, тъй като индийците стават все по-богати. Бизнесите се адаптират към растящите нужди на тази огромна индустрия и също растат.

В Индия бизнесът със сватбите обикновено започва преди двамата души, които теоретично са в центъра на събитието, да са си паднали един по друг. Сватовници работят из цяла Индия, от селските колиби до високите сгради в града. Класифицирани обяви (често публикувани от родители, надяващи се да уредят децата си) все още се появяват в неделните вестници, често написани на стенография, непонятна за непосветените. Индийското киберпространство гъмжи от „брачни” сайтове. Matrimony.com, най-голямата публично регистрирана, има пазарна стойност от около 160 млн. долара, а миналата година отчете годишни приходи от 57 млн. долара; има 850 000 абонати и 100 000 успешни съвпадения на бъдещи двойки.

Голямото приготовление

Десетки сектори се грижат за всеки аспект на събитието. На улица в Мумбай има повече от 70 фирми, занимаващи се с покани, от калиграфи до печатари. Поканите обаче трябва да се открояват. През 2018 г. поканените на сватбата на дъщерята на Мукеш Амбани, един от най-богатите магнати в Индия, получиха кутия, включваща албум, и четири по-малки кутии, пълни с бижута и лакомства. Някои фирми в този бранш завземат и експортните пазари, изпращайки огромни пратки с покани гостите на индийски двойки, живеещи в други страни по света.

Недалеч от алеята за покани в Мумбай е Zaveri Bazaar – кварталът на бижутата, с около 7000 магазина, предлагащи всичко: от „американски диаманти“ (учтивото име за фалшификати) до скъпоценни камъни. Сватбите са причина за повече от 70% от продажбите, изчислява Сидхарт Савант от Tribhovandas Bhimji Zaveri, верига, основана през 1864 г. Други бижутери твърдят почти същото. Заради сватбите Индия е най-големият вносител на злато в света.

Родителите и другите роднини започват да купуват сватбени украшения през първите две седмици след раждането на момичето, казва Деваунши Мехта, собственик на магазин DiA в луксозния хотел Taj Mahal Palace в Мумбай. Когато дойде момента да седне пред олтара, момичето вече е ходеща зестра - украсено е със скъпоценни камъни от главата до петите (често буквално).

Освен от бижута, младоженците и тяхната свита се нуждаят от дрехи. Като се има предвид продължителността на индийските сватби, булката и нейните шаферки може да се нуждаят от няколко чифта официални тоалети. Сложните ръчно изработени сарита могат да донесат на топ дизайнерите приходи от десетки хиляди долари.

В разкрасяването на мястото за провеждане на сватбата също участват десетки специалисти – архитекти, сценографи, цветари, компании за фойерверки. Хотелиерския бизнес процъфтява, благодарение на сватбите. Tata’s Indian Hotels, най-голямата верига в страната, изчислява, че сватбите представляват 20% от бизнеса им. Дори едно скромно селско тържество включва необикновени количества храна и безброй готвачи. Всички бракове включват много музика и танци: някои боливудски хореографи организират странични концерти, учейки непохватните членове на семейството да танцуват малко по- изящно.

Управлението на всичко това не е за хора със слаби сърца или за аматьори

Когато на членовете на семейството се възлагат организационни роли, което преди беше норма, резултатът може да бъде пълен хаос. Следователно все по-пищните и сложни тържества водят до възхода на организаторите на сватби. Вандана Мохан, който стои зад някои от най-големите и шикозни сватби в страната, превежда клиентите си през списък със 712 различни компонента, свързани с една церемония.

В много индийски градове вече има десетки такива консултантски фирми, предлагащи услуги на национално и международно ниво. Голяма част от тяхната работа е да получат официални разрешения за различни аспекти на събитието (като музика на живо, затваряне на пътища, резервации на плажове, използване на пиротехника, консумация на алкохол, генериране на ток, включване на специален превоз, включително слонове). Това поне става по-лесно, казва Викрам Мехта, организатор на сватби в Индия и в чужбина. „Местните власти са по-приветливи към сватбите, тъй като разбират колко голяма полза може да донесе дори едно събитие на местната икономика.“