През февруари 2014 г. лондонското метро беше блокирано от обща стачка на служителите, която даде на лондончани ценен урок по адаптация.

Тъй като не всички линии бяха затворени, много от жителите на града бяха принудени да променят маршрутите си на придвижване от вкъщи до офиса и обратно.

Проучване на учени от университетите в Оксфорд и Кеймбридж впоследствие установи, че 5% от тези хора са продължили да ползват “обновените” маршрути и след преминаването на транспортната криза.

Това означава, че дългосрочните ползи за икономиката вероятно надвишават краткосрочните загуби от временното прекъсване на транспортните връзки.

Кризата с разпространението на Covid-19 в момента може би предоставя подобна възможност за корпоративните мениджъри по света, пише The Economist. Разбира се, мащабите на епидемията далеч надвишават тези на стачката в лондонското метро, но в много отношения могат да се намерят и прилики.

Прогнозите за спад в приходите на цели сектори и предупрежденията за нова финансова криза буквално “валят” отвсякъде. Анализаторите на американската инвестиционна банка Goldman Sachs смятат, че ръстът на печалбите на компаниите от борсовия индекс S&P 500 може да падне до нула.

В Азия измерителите на производствената активност паднаха до нови исторически дъна през февруари и март, като подобно развитие се очаква и в останалите региони, където се наблюдава масово разпространение на заразата.

Потребителите вече не харчат пари почти за нищо друго, освен за маски, дезинфектанти и консервирана храна. Страхът от пандемията изтри няколко трилиона долара от глобалната пазарна капитализация на публичните компании за броени дни.

Въпросът е какво ще стане, когато заплахата от Covid-19 отмине?

Някои компании вероятно ще се върнат “на автопилот” точно както и повечето пътници в лондонското метро през 2014 г. Но за други кризата може да има и по-дълготрайни ефекти, ускорявайки тенденциите към промяна, които, така или иначе, бяха в ход.

Две от тях са особено важни. През следващите няколко месеца ще се проведе гигантски експеримент, която ще установи дали технологиите могат да осигурят успешни платформи за работа от вкъщи на милиони служители. Освен това вирусът ще даде възможност на компаниите, които се тревожат за своите вериги за доставка, да ги преструктурират.

На първо място обаче са служителите. Много фирми са изправени пред дилемата дали да разрешат на своите кадри да пътуват, да посещават семинари и конференции и дори да идват до офисите. Amazon и JPMorgan Chase, например, забраниха всички пътувания, които не са от първостепенна важност.

В същото време авиокомпаниите и хотелите се оплакват от масови откази на полети и нощувки. Проучване на Глобалната асоциация за бизнес пътувания показва, че командировките струват на бизнеса по над 1 трилион долара годишно в световен мащаб. Тази сума обаче може да падне с една трета по време на епидемията, прогнозират експертите.

Отменят се и мащабни корпоративни събития. Форумът на петролната индустрия в Хюстън и автоизложението в Женева са само част от отменените прояви. Google и Facebook пък предпочетоха да проведат корпоративните си прояви в онлайн среда, използвайки технологията на видеострийминга.

Седмиците на модата в Милано и Париж също бяха отложени, което принуди модния гигант Armani да представи новата си колекция при затворени врати.

Това са много лоши новини за агенциите и организаторите на събития, но в същото време дават възможност на бизнеса да се запознае още по-отблизо с технологиите за дистанционна комуникация, като видеоконференциите, както и да даде шанс на т. нар. home office.

Още в началото на март JPMorgan Chase препоръча на няколко хиляди свои служители в САЩ да работят от вкъщи. Същото направи и Twitter. Японският технологичен гигант Sony взе още по-драстични мерки, затваряйки временно част от европейските си офиси.

Компанията, която се опълчи на коронавируса и победиВ края на януари, служителите на германската компания Webasto започват да се разболяват от коронавирус. Компанията обаче има план

Може ли обаче в цялата тази мрачна картина да се открият някакви позитивни нюанси?

Според анализа на The Economist кризата ще разкрие на много компании колко раздути са бюджетите им за пътувания и командировки, а това, в крайна сметка, ще им спести доста разходи.

Освен това карантината ще хвърли светлина и върху факта, че много от офис площите далеч не се използват по най-ефективния начин. Американските компании, например, плащат средно по 5000 долара годишно за осигуряване на работната площ за един служител. Но само 40-50% от тези места се използват по време на работния процес и то не особено добре.

Според проучване на консултантската компания Leesman, проведено сред 600 000 офисни работници, 40% от анкетираните твърдят, че организацията на работното място пречи на продуктивността им.

Ако сега мениджърите установят, че работата от вкъщи подобрява производителността на труда (или поне не ѝ пречи), е много вероятно да “прегърнат” идеята и в по-дългосрочен план.

Вторият ключов фактор за компаниите, свързан със заплахата от Covid-19, засяга веригите за доставка на продукти, материали и компоненти. През целия период от 80-те години насам те стават все по-сложни и по-глобални, а големите корпорации зависят от хиляди доставчици, разположени по цялото земно кълбо.

В името на ефективността промишлените предприятия складират все по-малко материали, разчитайки на навременните доставки. Компаниите от S&P 500, например, държат производствени запаси, които стигат средно за 66 дни, а при някои са още по-скромни. Apple, например, складира компоненти, достатъчни за едва 9 дни производство.

Обикновено, в случаи на природни бедствия или други непредвидени обстоятелства, компаниите прехвърлят част от своето производство от проблемните региони в други, които не са засегнати. Но за разлика от наводненията, земетресенията, пожарите и дори търговската война между САЩ и Китай, пандемията може да удари едновременно всички потенциални партньори на дадена корпорация.

В подобна ситуация поддържането на по-високо ниво на запасите и прехвърлянето на част от доставките към домашния пазар вече не изглежда като прахосване на ресурси. Всъщност, те могат да се окажат неизбежни.

Коронавирусът няма да спре бизнес пътуванията или да доведе до изчезване на глобализираните вериги за доставка. Китайските фабрики, например, вече успяха да възстановят нивата на производството си след преминаването на пика на епидемията. Пътниците по всяка вероятност ще се появат отново на летищата, след като кризата отмине в Европа и САЩ.

Но в същото време тя ще позволи на компаниите да експериментират с нови начини, по които да работят и да поставят под съмнение старите си навици. Изпълнителните директори не бива да се “имунизират” срещу подобна възможност, пише още изданието.