Преди четири месеца убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани в Багдад накара Техеран да обсипе с ракети американска база в Ирак. С настъпването на пандемията от COVID-19 напрежението стихна за малко, докато в средата на април Пентагонът не се „оплака“ от провокативно поведение на ирански кораби в Персийския залив, а президентът Тръмп се закани в Twitter, че американците ще стрелят всеки ирански плавателен съд, който притеснява техния флот.

„Този случай показва как един малък, много ограничен в мащабите си инцидент, може да предизвика ескалация“, посочва Найсан Рафати, старши анализатор от Международната кризисна група, в интервю за БНР.

Според него това, което кара Вашингтон и Техеран да си разменят послания по този твърде рискован начин, са опасенията и в двете столици да не се покажат слаби по време на пандемията.

"Дали е изстрелване на военен сателит, дали е ескалация в Залива, в Ирак или Сирия, иранците се опитват да кажат: „Не си мислете, че сме в слаба позиция!“. А Съединените щати им отговарят: „Не си мислете, че ще го приемем - ако притеснявате нашите кораби, ще си платите!“", коментира Рафати.

По думите му признаците на промяна в иранското поведение, като освобождаване на заложници, например, са малко. Събитията от последните месеци показват, че в Ирак остава напрегнато за американските войски.

От своя страна администрацията на Тръмп не се отказва от политиката на „максимален натиск“ и блокира молбата на Техеран за заем от Международния валутен фонд.х САЩ твърдят, че Иран ще похарчи тези 5 милиарда долара в подкрепа за терористи и за балистични ракети.

Техеран основава искането си за подкрепа от МВФ с хуманитарния ефект от коронавируса.

Хасан Рохани: Икономиката не е по-маловажна от здравето Здравето е принцип за нас, но производството и сигурността на обществото също са принципи за нас, отбеляза президентът на Иран


„Пандемията засегна тежко Иран. Последните данни са за близо 100 000 заразени и повече от 6 000 починали. Правителството смята, че ситуацията започва да се стабилизира, но има притеснения от втора вълна на заразата. Миналата година брутният вътрешен продукт на Иран се сви със 7,6 процента. С продължаването на американските санкции и със загубите от пандемията, очакванията за тази година са за минус 6 процента. Така че иранското правителство има да се справя с комбинация от непосредствен здравен проблем и значим икономически проблем, който ще се задържи задълго“, смята анализаторът Найсан Рафати.

Споменът за масовите протести от миналата есен, когато бе повишена цената на горивата, и вероятността те да се повторят заради социалноикономическите последици от COVID-19 едва ли ще отклонят иранските власти от курса на твърдо противопоставяне на американския натиск.

Иран е най-силно засегнатата от COVID-19 страна в Близкия изток, но засега изглежда, че този факт не трогва Вашингтон.

"Ще имаме постоянно напрежение, което може и да нарасне, особено ако Съединените щати продължат опитите в ООН да терминират напълно ядрената сделка“, прогнозира Рафати.