Пазарът на труда в САЩ продължава да се представя по-силно от очакванията, генерирайки по над 200 000 нови работни места на месец и понижавайки безработицата до нива, които допреди 10 години се считаха за невъзможни. Настоящата експанзия продължава над 10 години и докато не се появи някакъв "спусък" на евентуалната рецесия, като рязко повишение на инфлацията или на лихвените проценти, ръстът на заетостта би трябвало да продължи още известно време.

Рано или късно обаче, той ще се натъкне на сериозно препятствие - липсата на нови хора, които да се включат в работната сила, пише The Wall Street Journal.

Мрачната демографска картина в САЩ може да се окаже най-сериозния проблем за бъдещето на американската икономика. Защото, докато новосъздадените работни места се увеличават по-бързо от очакваното, населението расте с доста по-слаби темпове.

Според последното преброяване от юли миналата година в Съединените щати живеят 327 милиона души, което е с 2.1 милиона по-малко от прогнозата, публикувана през 2014 година (при предишното преброяване) и със 7.8 милиона под тази от 2008 година.

Очакваната раждаемост също се понижава от 2.1 деца на семейство през 2007 година до 1.7 през 2018 - най-ниското ниво в историята на страната. През 2018 година са регистрирани с 3 милиона по-малко раждания и със 171 хиляди повече смъртни случая отколкото са заложени в прогнозите от 2008 година.

Застаряването, само по себе си, не винаги вещае икономическа катастрофа. В Германия населението от години не нараства, а в Япония дори намалява, но въпреки това и двете държави могат да се похвалят с по-ниска безработица от САЩ. В дългосрочен план обаче генерирането на нови работни места е пряко свързано с потенциала за включване на нови хора в работната сила. Точно по тази причина Международният валутен фонд прогнозира, че дългосрочният ръст на БВП в Германия и Япония ще се движи съответно около 1.3% и 0.6% годишно, докато в САЩ прогнозата е за темпове от 1.9 на сто.

Последните данни за трудовия пазар потвърждават тази динамика, пише още WSJ. За 12-те месеца до края на ноември броят на работещите американци се повишава с 1.2% на годишна база. Темповете са малко по-високи от тези, с които нараства общата работна сила (броят на заетите плюс тези, които активно търсят работа). Това е и причината за спада на безработицата.

Но от друга страна общата работна сила нараства по-бързо от броя на населението в трудоспособна възраст, чието повишение е само с 0.6 на сто за същия период. Това означава, че т. нар. коефицент на икономическа активност (делът на трудоспособното население, което участва в работната сила) се увеличава.

В допълнение към всичко това и безработицата е на най-ниските си нива от 50 години насам, но според повечето икономисти подобни стойности трудно могат да бъдат поддържани в дългосрочен план.

Компанията, която построи Америка, видимо остарява US Steel е един от основните


Коефицентът на икономическа активност в Съединените щати към момента е около 63.2% и е по-нисък от пиковите стойности, достигнати през 90-те години на миналия век (около 67 на сто). В по-голямата си част това понижение се дължи на демографски фактори, които трудно могат да бъдат преодолени в краткосрочен план.

Една голяма част от работната сила е съставена от хора на над 60-годишна възраст, които скоро ще се пенсионират. От друга страна младите професионалисти остават по-дълго в образователните институции и отлагат старта на професионалната си кариера. Ниската безработица кара много от т. нар. "обезкуражени" граждани (които нито работят, нито търсят работа) да се връщат обратно в работната сила, но според експертите, цитирани от WSJ, тази тенденция няма да може да се запази още дълго, освен ако не бъде подкрепена от целенасочена държавна политика.

В миналото Съединените щати можеха да разчитат на две ключови предимства пред останалите развити икономики - високата раждаемост и имиграцията. Влиянието и на двата фактора обаче започва да отслабва през последното десетилетие. От 2008 година насам раждеамостта в САЩ постепенно се доближава до равнищата на останалите държави в ОИСР, която включва 36-те най-развити икономики в света.

Първоначално този спад е бил обясняван с ефектите на финансовата криза и се е очаквало тенденцията да се обърне с подобряване на икономическата среда. Но детайлният анализ на статистиката показва, че трендът всъщност започва още преди началото на кризата и е свързан с решението на все повече млади хора да отлагат съдаването на семейство и отглеждането на деца за по-късна възраст.

В същото време и миграционният поток към Съединените щати намалява устойчиво през последните години. Според данните от последното преброяване гражданите на САЩ, родени в други държави, се увеличават с едва 200 000 през 2018 година. Това е най-ниската стойност, регистрирана досега. Причините не са съвсем ясни, но до голяма степен политиката на президента Доналд Тръмп е насочена именно към ограничаване на нелегалната имиграция, припомня изданието.

Демографските фактори, както и всички други икономически показатели, не са фиксирани във времето. Те също могат да се променят, макар и с по-бавни темпове. В Япония все повече възрастни хора се включват в работната сила, а раждаемостта в Германия, макар и плахо, започва да се повишава. Продължителният позитивен икономически цикъл в САЩ също би могъл да окаже подобен ефект. Разумните политики пък могат да насърчат притока на професионалисти от други държави.

Но това са по-скоро надежди за бъдещето. Дотогава най-голямата икономика в света просто трябва да приеме факта, че не е имунизирана срещу негативните демографски тенденции, характерни за държави като Германия и Япония.