Може ли Европа да настигне САЩ по икономически растеж?

739
Може ли Европа да настигне САЩ по икономически растеж?

© Pixabay

Европейската икономика има шансове да изпревари американската по темпове на растеж, но за целта държавите на Стария континент ще трябва да променят досегашната си стратегия, пише The Economist.

В Европа прирастът на населението е по-бавен от този в Съединените щати, но в същото време и нивото на интеграция между страните от Европейският съюз е доста по-слабо от това между отделните щати отвъд Океана - и в политическо, и в икономическо, и в културно отношение.

А това означава, че европейците могат да се възползват от ускоряването на този процес, който вече до голяма степен е приключил в САЩ.

Освен това големи части от Стария континент остават много слабо развити и изостават значително, в сравнение с икономическите лидери. Изданието дава пример с България - най-бедната членка на ЕС, където номиналният брутен вътрешен продукт на глава от населението се равнява на около една четвърт от този в Мисисипи, най-бедния американски щат. Това е предпоставка за по-бързи темпове на наваксване и намаляване на неравенството.


Но въпреки тези фактори от началото на XXI век, до момента Европа не успява да използва пълноценно своя потенциал. По-бавният ръст на БВП, в сравнение с този на САЩ, вече се приема за "хроничен" проблем. Икономическото възстановяване след кризата, предизвикана от COVID-19, само затвърждава вече съществуващата тенденция.

Какво обаче би се случило, ако Европейският съюз реши да приложи икономически стимули в "американски стил"?

От 2000 до 2007 г. икономиката на ЕС (без да се включва тази на Великобритания) отчиташе среден годишен ръст от 2.1%, докато американската за същия период регистрираше повишение от средно 2.5% на година. След световната финансова криза обаче Европа започна да изостава все по-бързо.

Преди избухването на пандемията от COVID-19 БВП на Европейския съюз беше само с 12% над нивата си от 2007 г., докато в САЩ повишението за същия период беше с 22 на сто. По време на пандемията икономическият спад в ЕС беше с 8%, или почти два пъти повече от този в Съединените щати.

От гледна точка на паритета на покупателната способност, през 2000 г. двете икономики бяха почти идентични като размер. През 2021 г. тази на ЕС вече е със 7% по-малка.

По-лошата новина за европейските лидери обаче не е свързана с последните две десетилетия, а с това, което предстои. Според прогнозите на Европейската комисия икономиката на ЕС ще отбележи ръст от 3.7% през 2021 г., запазвайки идентични темпове и през 2022 г. За сравнение, БВП на САЩ се очаква да се повиши с между 6% и 7% тази година.

Още в края на 2022 г. американската икономика вероятно ще е с 6% по-голяма отколкото през 2019 г. Още по-парадоксално е, че растежът, всъщност, ще е по-силен от този, който икономистите очакваха през 2019 г., преди избухването на пандемията. А Европа в най-добрия случай ще успее единствено да се възстанови до предкризисните нива.

Хроничното изоставане на Стария континент се дължи на няколко фактора. Един от тях е демографският - застаряващото и бавно нарастващо население ограничава икономическия потенциал и забавя ръста в производителността на труда. Но част от проблемите се дължат и на действията на институциите.

Успя ли МВФ да помогне на световната икономика по време на пандемията?Фондът предоставя на своите членове кредитни линии, когато някой от тях изпадне в ликвидна криза

По време на световната финансова криза Европейската централна банка се прояви като "ястреб" и не допусна рязко разхлабване на монетарната политика, опасявайки се от скок на инфлацията. Това се оказа грешка, която, за щастие, централните банкери във Франкфурт не повториха по време на настоящата криза, предизвикана от COVID-19.

Неадекватната фискална политика на европейските правителства обаче продължава да взима своя дан, отбелязва The Economist. По време на световната финансова криза бюджетният дефицит в САЩ достигна близо 10% от брутния вътрешен продукт. Това е с над 60% повече от средното ниво на този показател за Европейския съюз.

От 2016 г. насам дефицитът в САЩ отново започна да се увеличава, докато този в ЕС следва обратната тенденция. ЕС "развърза кесията" в борбата с последствията от пандемията, но въпреки това държавите на Стария континент отново не заемат толкова средства, колкото биха могли.

Средният бюджетен дефицит в ЕС достигна 10% от БВП в края на 2020 година, докато този в САЩ възлиза на над 19%. Факт е, че Европа остави зад гърба си политиката на "фискална дисциплина" и обяви, че лимитите за бъджетните дефиците няма да бъдат налагани поне до 2023 г.

Освен това Европа изработи механизъм за емитиране на общоевропейски облигации на финансовите пазари, т. нар. план Next Generation EU. Той ще даде възможност на ЕС да финансира жизненоважни проекти, свързани с икономическото възстановяване след кризата през следващите пет години.

Това е особено важно, имайки предвид ниското ниво на инвестициите на Стария континент през последните години. В периода от 2016 до 2020 година инвестициите в основен капитал в САЩ бележат ръст от под 1%, което изглежда изключително малко. Но в ЕС този показател не само, че не нараства, а дори регистрира спад за същия период.

Проблемът, според The Economist, обаче е, че дори стимулите, които се планират в момента, могат да се окажат недостатъчни за ускоряването на европейския икономически растеж. БВП на Европа в момента е с 20% по-нисък от нивото, на което щеше да бъде, ако в периода след 2008 г. беше запазил темповете си на растеж от 2000-2007 г. Става въпрос за "дупка" в размер на 3 трилиона евро.

Икономическата експанзия в "американски стил" също носи своите рискове. Нейните критици се обединяват около тезата, че твърде бързото задлъжняване и харчене на средства може да доведе до рязък скок на инфлацията. Но в Европа инфлацията така или иначе беше много по-ниска от нормалното и то в продължение на дълъг период от време.

Факт е, че някои европейски държави поддържат по-висока нива на задлъжнялост, но средните за ЕС са доста по-ниски като дял от БВП, в сравнение с тези в Съединените щати. А и рекордно ниските лихвени проценти вероятно ще се задържат за по-дълго време на Стария континент.

В САЩ лихвите по овърнайт депозитите се повишиха до 2.4% непосредствено преди пандемията, докато в Европа те остават близки до нулата. Доходностите по някои от 10-годишните държавни облигации на държавите от ЕС все още са отрицателни.

Влиянието на евроскептичните политически движения отслабна през последните години, но то може да започне отново да нараства, ако европейската икономика продължава да изостава от американската.

В кризата, предизвикана от COVID-19, европейските държавници засега се справиха по-добре, отколкото през 2008 и 2009 г. Но въпреки това те можеха и все още могат да направят много повече, отбелязва The Economist.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

unabomber
# 0
12:04 | 8 April 2021
Вземете 1000 произволно избрани американци от различни точки на САЩ, и 1000 произволно избрани европейци от различни точки на ЕС. Направнете подробен сравнителен анализ на всичко - лични финанси, влогове, заеми, ипотеки, здравословно състояние, наднормено тегло, очаквана продължителност на живота, цена на здравеопазването, цена на лекарствата, качество на храната, качество на въздуха, цена на образованието, достъп до обществен транспорт, вероятност за безредици, вероятност да те гръмнат или взривят в училище, степен на омраза към теб от останалия свят, сила на паспорта, обща култура, владеене на чужди езици, и още 100 най-различни показателя. Веднага ще разберете че БВП и печалбите не са всичко, и съвсем не са важни. Американците през 50-те години на миналия век достигнаха най-високата точна на балансирано развитие което социумът някога е достигал в човешката история. Най-добър баланс и съотношение между работа - семейство - свобода - здраве - сигурност. Това беше истинската американска мечта. От тогава до днес, бавно но сигурно вървят надолу. Все по-малко хора възприемат САЩ като обетованата земя за пример на целия свят. Истинската обетована земя е ЕС.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg