Швейцария може да бъде определена за валутен манипулатор от Съединените щати заради високия излишък, който поддържа по капиталовата си сметка и по търговския си баланс, пише Bloomberg.

Малко повече от десетилетие, след като си навлече гнева на Вашингтон заради законите за банковата тайна, Швейцария може отново да попадне в полезрението на американските власти.

По-рано тази година американското финансово министерство публикува списък от държави, които ще бъдат разследвани за евентуални манипулации на валутните курсове и страната на шоколадите и часовниците беше една от тях.

Ако Швейцарската централна банка предприеме още няколко интервенции за ограничаване на поскъпването на франка, може да прекрачи границата и наистина да се сдобие с “титлата” валутен манипулатор, смятат анализаторите.

Швейцарският франк е една от най-активно търгуваните световни валути. В момента той се намира на тригодишен връх спрямо еврото, а централните банкери могат да се изкушат да действат, в опит да ограничат поскъпването на валутата.

Администрацията на Доналд Тръмп обаче се закани, че ще въведе “наказателни” мита срещу всички държави, които прибягват до валутни манипулации, за да стимулират износа си. Подобна мярка би отворила “нов фронт” в търговската война, водена от Белия дом през последните две години, и то малко след подписването на споразумението с Китай – друга държава, обвинявана в мащабни валутни интервенции.

“Никога не бихме прибегнали до обезценяване на франка, за да получим търговско предимство спрямо останалите държави. Но в същото време не можем да позволим той да стане твърде силен”, заяви през януари управителят на Швейцарската централна банка Томас Йордан.

Финансовите регулатори в Швейцария не се притесняват от възможността да влязат в “черния списък” на американските финансови регулатори. В Берн са убедени, че САЩ разбират швейцарската позиция и нямат нищо против нея.

Валутните интервенции са важна част от монетарната политика на Швейцария, тъй като прекаленото поскъпване на франка би “задушило” икономическия растеж на страната.

Но така или иначе, местните власти бяха подложени на силен международен натиск през последните няколко години. Едно от настояванията на Европейския съюз беше за промяна на механизма, по който се облагат корпорациите, а в годините на финансовата криза САЩ настояваха и за отпадане на част от ограниченията за банковата тайна, които позволяват на швейцарските банки да “крият” финансова информация за своите клиенти, много от които са граждани на други държави.

Централна банка отчете печалба, равна на 8% от БВП на страната йАко от Федералния резерв обявят печалба от подобна величина, съотнесена към размера на щатската икономика, то тя ще възлиза на около 1.5 трлн. долара

Швейцария, със своите 8.5 милиона души население, е достатъчно голяма, за да послужи като пример, ако Тръмп реши да я нарочи за валутен манипулатор. Но в същото време налагането на наказателни мита няма да окаже кой знае колко силен ефект върху американската икономика.

САЩ е най-големият търговски партньор на Швейцария извън Европейския съюз, но от друга страна, швейцарският внос заема само 2% от всички стоки, внасяни в Съединените щати.

Швейцарското правителство поддържа тезата, че отношенията му с Вашингтон са “отлични” и че всички финансови въпроси са предмет на открити дискусии. Що се отнася до Съединените щати, законът за валутните манипулации от 2015 г. гласи, че ако някоя държава бъде обвинена в подобни практики, САЩ трябва да започнат незабавни преговори.

Ако манипулациите не бъдат прекратени, може да се стигне до ограничаване на чуждестранните инвестиции в съответната страна, както и до действия от страна на Международния валутен фонд. МВФ обаче вече изрази становището си, че монетарната политика на Швейцария е напълно адекватна.

Износът на Швейцария възлиза на около 40 млрд. долара годишно, като една голяма част от него се генерира от фармацевтичните компании, като Roche Holding и Novartis. Дори и с налагането на наказателни мита, търсенето на техните продукти едва ли ще се понижи, смятат анализаторите, цитирани от Bloomberg.

Въпросът е дали Тръмп е склонен да започва нов търговски диспут на фона на всички останали проблеми, с които трябва да се справи на международната сцена в годината на президентските избори в САЩ.