Правителствата, които изпитват финансови затруднения, могат да си осигурят стабилен източник на приходи, ако просто започнат да управляват държавните си активи по-добре. Това се казва в доклад на Международния валутен фонд, цитиран от Financial Times.

Изледването на институцията обхваща 31 държави и стига до извода, че те могат да увеличат бюджетните си приходи средно с 3%, ако държавните компании успеят да постигнат възвръщаемост, която да е равна на 50% от тази в частния сектор.

Според МВФ, прилагането на корпоративния подход към публичните финанси, който взема предвид всички активи и пасиви, би било много по-ефективно от фокусирането единствено върху държавния дълг и обслужването му.

"Не е важно само какво дължиш, но и какво притежаваш", обяснява директорът на отдела за фискални политики в Международния валутен фонд Витор Гаспар. Институцията подрежда държавите по нетната стойност на техните активи, която всъщност представлява общият им размер минус сумата на всички държавни задължения.

Според Гаспар, този показател е много по-точен измерител за дългосрочното финансово "здраве" на правителствата. По думите му страните, които поддържат сравнително висока нетна стойност на своите активи, плащат по-ниски лихви по държавния си дълг и са много по-устойчиви на евентуални икономически шокове и рецесии.

Ако фокусът падне само върху размера на държавния дълг, последствията могат да са негативни, тъй като в опита си да намалят дълговото бреме, правителствата ще бъдат принудени да приватизират държавните активи, продавайки ги на безценица, вместо да се опитат да повишат нетната им стойност.

Подреждането по нетна стойност показва доста по-различна картина от класацията, базирана на съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт.

Япония, например, се намира в "златната среда" с нетна стойност на държавните активи около нулата, докато в класирането по дългово бреме тя е сред най-рисковите икономики със задължения от близо 240% от БВП.

Източник: МВФ

Германия пък е точно обратният пример - най-голямата европейска икономика се намира по-надолу в таблицата с отрицателна нетна стойност, защото притежава и по-малко държавни активи, въпреки сравнително ниското дългово бреме от едва 44% от БВП.

Около една трета от страните, включени в проучването на МВФ, са с отрицателна нетна стойност на държавните си активи, включително САЩ, Великобритания и Франция.

Иън Бол, който е професор по управление на публични финанси в новозеландския Victoria University, също смята, че МВФ трябва да насърчава правителствата да престанат да се фокусират само върху размера на дълга.

"Ако частните компании използваха само този аргумент, всички щяха да им се подиграват. А управлението на държавните финанси е доста по-сложна материя", заявява той пред FT.

Ако възвръщаемостта на държавните предприятия достигне поне 50% от тази на частните, публичните приходи ще се увеличат с 1% от БВП годишно, показват изчисленията на МВФ.

А ако ефективността на управлението на финансовите активи също се подобри до това ниво, постъпленията ще се увеличат с още 2%, което е приблизително равно на приходите от корпоративни данъци, които правителствата прибират всяка година.

Все пак от МВФ уточняват, че не се препоръчва традиционните измерители на задлъжнялостта да бъдат изцяло пренебрегвани. Стойността на някои държавни активи е доста волатилна и не всички могат да бъдат оценени адекватно на пазарен принцип, което би могло да доведе до изкривяване на картината.

Институцията обачеч отчита тенденция на влошаване на нетната стойност на държавните активи след финансовата криза от 2008-2009 г. "Бюджетните дефицити бяха поставени под контрол в годините след кризата, но нетната стойност на активите остава доста по-ниска от предкризисните си нива. А това отслабва "буферите" и възможностите за реакция при евентуални бъдещи икономически сътресения", предупреждават експертите на фонда.

От друга страна, средната възвръщаемост на държавните активи по света се е повишила, в сравнение с 2000 г. и донякъде компенсира увеличаването на държавния дълг, дължащо се най-вече на европейските държави. Но въпреки това балансите на правителствения сектор изглеждат по-зле, в сравнение с началото на века, смятат от институцията.