Джон Кейнс казва, че Световната банка трябва да се нарича „фонд", а Международният валутен фонд - „банка". Между тях има много общо и още толкова различно:

Мисията на МВФ е да подкрепя световната търговия. Тази на Световната банка- световното икономическо развитие.

И двете институции са създадени на конференцията в Бретън-Уудс през 1944 г. и са контролирани и финансирани от страните членки, като по-големите страни имат по-голямо финансово участие и по-голяма тежест при вземане на решенията.

МВФ

Основната отговорност на МВФ е да предвижда и да намалява влиянието на кризите, които могат да се отразят на световната търговия. Много страни- като САЩ и Франция, имат търговски дефицит, но това не безпокои инвеститорите, готови да заемат пари на финансово здрави страни.

Когато инвеститорите загубят доверие и престанат да заемат пари на една страна говорим за криза- страната вече не може да финансира благата, които внася. Епидемията расте, банките фалират, другите страни губят възможност за износ, страната- да плаща дълговете си към инвеститорите. Това е сценарият, който МВФ по дефиниция се опитва да предотврати.

За целта фондът разполага с известни резервни фондове, от които отпуска заеми за страни с лихва, малко по-ниска от пазарната. В разгара на кризата през 2009 г. Г-20 прие да увеличи резервният фонд на МВФ от 250 на 750 милиарда долара, като сумата може да продължи да расте.

В замяна МВФ трябва да изиска от страните кредитополучатели реформи с цел намаляване на дълга, поради което заемите на МВФ не са много ценени.

Световната банка

Целта на Световната банка е да помогне на слабо развитите страни да се развиват. Тя разполага с 276.1 млрд. долара, от които отпуска заеми. Голямата разлика е, че банката отпуска заеми за проекти за развитие, а не за мерки за стабилизация. Приема се, че когато се реализират проекти за развитие, БВП на страните ще нарасне и те ще успеят в срок да се издължат на Световната банка. Затова и заемите от нея са предпочитани.