На 8 декември 1991 година в Беловежката гора, която се намира на границата между Русия и Беларус се провежда свръхсекретна среща. На нея присъстват лидерите на Русия, Украйна и Беларус, които по онова време все още са част от Съветския съюз.

Те слагат подписите си под документ, станал популярен като Беловежкото споразумение. На практика той слага край на съществуването на Съветския съюз, създаден след Октомврийската революция от 1917 година. На негово място се образува Общността на независимите държави, която е много по-свободно обединение в сравнение с онова, което в продължение на 74 години остава най-голямата държава в света и лидер на т. нар. "социалистически блок" по време на Студената война в периода от 1947 до 1989 година.

След разпада на СССР президентът на Съединените щати Джордж Буш обявява и края на Студената война.

Как обаче се стига до този повратен момент в световната история?

Всъщност отслабването на съветската мощ започва много преди 1991 година и краят на Съветския съюз, според много историци, на практика е предизвестен.

Преди 30 години тази свръхдържава покрива територия от 22.4 милиона квадратни километра, или около една шеста от цялата суша на планетата. Населението ѝ наброява 290 милиона души от около 100 различни етнически групи и националности.

СССР притежава огромен военен арсенал и хиляди ядрени оръжия. В рамките на Варшавския договор Москва упражнява фактически контрол върху армиите на почти всички държави от Източна Европа.

За броени месеци обаче политическият колос, който в продължение на десетилетие доминира в световната политика като основен военен и икономически противник на САЩ и НАТО просто изчезва от световната карта.

Причините за това са много, но повечето от тях не се появяват изведнъж.

Политическият фактор

Когато Михаил Горбачов заема поста на генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз на 11 март 1985 година, основната му задача е да съживи икономиката на страната, която изнемогва под тежестта на огромната бюрократична машина и неефективните механизми на плановото стопанство.

Двата основни лозунга, които той поставя на дневен ред са "гласност и перестройка". Първата от тях е насочена към осигуряването на повече прозрачност в политическия диалог, а втората - към насърчаване на конкуренцията и пазарните принципи в съветската индустрия, контролирана изцяло от държавата.

Но вместо да доведе до "ренесанс" на комунистическия режим, перестройката отключва вълна от критики към системата като цяло. Според някои икономисти тя съчетава "най-лошото от двата свята" - създава предпоставки за инфлация и поскъпване на много стоки и услуги за потребителите в резултат на премахването на държавния контрол върху цените, но в същото време бюрократичната тежест остава без промяна.

Така много скоро става ясно, че реформата на Горбачов всъщност до голяма степен ускорява разпада на СССР. До края на 1989 година В Унгария и Полша се организират мощни опозиционни политически движения, Берлинската стена, която разделя Западна и Източна Германия символично е разрушена, а малко след това социалистическите режими в останалите източноевропейски държави също "изпускат" властта от ръцете си.

Желязната завеса се вдига, а Съветският съюз няма как да издържи самостоятелно на натиска.

1972 - най-дългата година в историятаНякои години изглеждат по-дълги от други, особено когато преминавате през лоша фаза в живота си, като например да останете у дома, защото пандемията опустошава света. Но официално най-дългата година е 1972 г.


Икономическият фактор

Според повечето общи оценки съветската икономика е втората най-голяма в света през 1990 година след тази на САЩ. Но в същото време дефицитът на основни потребителски стоки е бил костантен, а контрабандата процъфтява. Според някои икономисти "черният пазар" по онова време заема дял от около 10% от цялата икономика.

Икономическата стагнация измъчва СССР от десетилетия, но по време на перестройката нейните основни проблеми се изострят още повече. Увеличенията на заплатите се осигуряват с печатане на пари, което подхранва инфлационната спирала.

Освен това икономиката на Съветския съюз остава силно зависима от износа на суровини. който през 70-те и 80-те години осигурява валутните приходи, които поддържат социалната система и бюджетните харчове. Цената на петрола обаче се срива от 120 долара за барел през 1980 година до 24 долара за барел през март 1986 година, с което този жизненоважен източник на капитали "пресъхва".

"Черното злато" отново поскъпва временно през 1990 година след американската инвазия в Ирак, но по това време колапсът на СССР вече е неизбежен.

Военният фактор

Някои анализатори смятат, че разходите за въоръжаване в СССР започват да растат като отговор на това, което предприема Роналд Рейгън в Съединените щати през 80-те години и неговата Инициатива за стратегическа отбрана.

Всъщност военният бюджет на Съветския съюз е "раздут" още през 70-те години, но тогава западните наблюдатели не разполагат с подробни данни за него, а само с догадки. Още повече, че дори и за управляващите в Москва проследяването и контрола на военните разходи са били трудни задачи, с оглед на това, че военната индустрия е била разпределена между много ведомства, всяко от които е предследвало собствения си интерес.

А дори и по време на най-тежките икономически периоди, когато много от икономическите сектори в СССР е трябвало да "затягат коланите", въоръжаването никога не е било обект на финансови ограничения по време на Студената война.

Дори и по времето на Горбачов основният интелектуален потенциал, разработките и иновациите, които биха могли да бъдат насочени към икономиката, всъщост са били "впрегнати" основно за нуждите на военния комплекс.

Съветската инвазия в Афганистан, която започва през 1979 година и продължава до 1989 година е основният военен фактор, който допринася за краха на страната и на социалистическия лагер като цяло. Близо един милион военнослужещи се включват в операцията, а жертвите от страна на СССР са поне 15 000. Червената армия, която сразява Хитлер и нацистката войска, се оказва безсилна пред муджахидините, въоръжени с американски картечници и ракети.

Докато комунистическата партия упражнява пълен контрол върху медиите, събитията в Афганистан като цяло остават почти неизвестни за широката публика. По време на перестройката обаче критиките срещу действията на Москва се засилват. Антивоенни демонстрации започват да се провеждат в Украйна и в Прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония, които виждат в окупацията на Афганистан много аналогии със съветския контрол върху собствените им държави.

Социалният фактор

На 31 януари 1990 година в Москва отваря врати първият ресторант на McDonald's. Появата му на площад "Пушкин" се приема като триумф на капитализма, а пред вратите на заведението седмици наред се извиват опашки от клиенти.

Но това не е първият досег на съветските граждани със западните продукти. По време на перестройката, която започва в средата на 80-те години, съветското общество постепенно се отваря към света, а заедно с това започва още по-ясно да вижда недъзите на собствената си политическа и икономическа система.

Един от съветниците на Горбачов, Александър Яковлев, описва ситуацията по следния начин: "Днешните проблеми не са свързани само с икономиката. Това е само материалната част на процеса. В сърцето на проблема е политическата система и нейната връзка с човека".

В крайна сметка сблъсъкът между гражданското общество, окрилено от прилива на нови идеи и старата бюрократична съветска система, обременена от корупцията, дефицитите и ретроградността, се оказва невъзможен за преодоляване.

Кои са талибаните и каква е тяхната цел?Талибаните са продукт на продължителните граждански конфликти в Афганистан, които започват в края на 70-те години на миналия век


Факторът Чернобил

През целия период на Студаната война СССР и САЩ съществуват на ръба на взаимоунищожението "благодарение" на огромните си ядрени арсенали. Едва ли някой е очаквал обаче, че един от най-опасните епизоди в съвременната история на човечеството ще бъде предизвикан от авария в цивилна атомна електроцентрала.

На 26 април 1986 г. избухва реакторът на 4-ти блок в Чернобилската електроцентрала в Припят, който днес се намира в Украйна. Експлозията и последвалите пожари освобождават 400 пъти повече радиация, отколкото американската атомна бомба, хвърлена над Хирошима.

Официалният отговор на бедствието е тест за доктрината на Горбачов за откритост и в това отношение гласността се оказва фатално недостатъчна. Комунистическите функционери бързо ограничават информацията за бедствието и стигат дотам, че разпореждат първомайските паради и празненствата в засегнатия район да продължат по план, въпреки известния риск от излагане на радиация.

Западните доклади за опасно високи нива на пренасяната от вятъра радиоактивност се отхвърлят като клюки, докато апаратчиците тихомълком събират гайгерови броячи от учебните стаи по природни науки.

Изтичането на радиация е овладяно чак на 4 май, но Горбачов не излиза с официално изявление пред обществеността до 14 май, 18 дни след бедствието. Той характеризира инцидента в Чернобил като "нещастен случай" и отразяването му в западните медии като "силно неморална кампания" на "злонамерени лъжи". С течение на времето пропагандата на комунистическата партия все повече се разминава с ежедневния опит на хората, попаднали в зоната на замърсяване, които се сблъскват с физическите ефекти от радиационното отравяне.

Каквото и доверие да е останало в съветската система по това време, е разбито безвъзвратно. Десетилетия по-късно Горбачов отбелязва годишнината от катастрофата, като заявява, че „дори повече от началото на перестройката, Чернобил е истинската причина за разпадането на Съветския съюз".

Беловежкото споразумение от 8 декември 1991 година е официалният край на съществуването на Съветския съюз, но за съветското общество той става ясен няколко седмици по-късно.

В реч, излъчена по националната телевизия на 25 декември 1991 година Михаил Горбачов подава оставка като президент на Съветския съюз и обявява, че постът на практика изчезва и всички негови правомощия, включително контрола над ядрения арсенал, се предават на Борис Елцин.

В същия ден Върховният съвет на Руската съветска федеративна република приема статут за промяна на юридическото име на Русия от Руска съветска федеративна социалистическа република на Руска федерация, което показва, че тя вече е напълно суверенна некомунистическа държава.

В нощта на 25 декември в 19:32 ч. московско време, след като Горбачов напуска Кремъл, съветското знаме е свалено и държавният химн на Съветския съюз е изсвирен за последен път.

Руският трикольор е издигнат в 19:45 часа местно време, символично отбелязвайки края на Съветския съюз. В прощалните си думи Горбачов защитава своите вътрешни реформи, но признава, че "старата система се срина, преди новата да е успяла да заработи". В същия ден президентът на Съединените щати Джордж Буш изнася кратка телевизионна реч, в която официално признава независимостта на останалите 11 републики, които до онзи момент са били част от СССР.

Така най-голямата държава в света остава в историята.