На ръба на фалита: Ливан се изправя пред гръцки сценарий

1269
На ръба на фалита: Ливан се изправя пред гръцки сценарий

Атмосферата в православната катедрала в центъра на ливанската столица Бейрут много напомня на гръцките храмове в Атина - свещеници с дълги бради и черни раса водят литургия, докато вярващите се кръстят пред иконите.

Проблемът е, че Ливан - третата най-задлъжняла държава в света, все повече започва да прилича на Гърция и в икономически план, пише Bloomberg. 
 
И ако спасяването на гръцката икономика беше ключово за бъдещето на европейския проект, то Ливан е един от стълбовете на мира в размирния регион на Близкия изток.

"Не съм сигурен дали всички разбират колко сериозна е ситуацията. Сега е моментът за международен спасителен пакет, който да форсира реформите в страната по модела на Гърция, но преди да е станало твърде късно", заяви вицепремиерът на страната Гасан Хасбани. 
 
Страната, чието управление се крепи на крехкия баланс между интересите на различните религиозни групи, не изпада в подобно положение за първи път.

Новото в случая е, че никога преди това не се е изправяла едновременно срещу толкова много предизвикателства наведнъж и то точно в момент, в който не може да разчита кой знае колко на традиционните източници на подкрепа зад граница - емигрантската диаспора и съюзниците от Саудитска Арабия. 
 
През последните години Ливан се превърна в "бойно поле" за установяване на политическо влияние между двете враждуващи регионални сили - Иран и Саудитска Арабия, които подкрепят съперничещите си групировки в съседна Сирия. Гражданската война там продължава вече седем години.

Конфликтът прогони над милион и половина сирийци от родните им места, болкира търговските връзки и предизвика вражда между политическите фракции в Бейрут. Към всичко това се добавя и натискът на Съединените щати за ограничаване на влиянието на военизираната шиитска групировка Хизбула в Ливан. 
 
Цената на ливанските държавни облигации се срина, а банковите депозити пък растат с най-бавните темпове от края на гражданската война преди три десетилетия.

Правителството не успява да събере достатъчно приходи, за да покрие дори основните си харчове, икономиката се задъхва, а политиците са фокусирани върху предстоящите през май избори. На този фон, бюджетният дефицит набъбна до 10% от брутния вътрешен продукт в края на миналата година. 
 
През февруари и Международният валутен фонд отправи предупреждение, заявявайки, че Ливан едва ли ще може да издържи на натрупаното дългово бреме. Държавният дълг вече достига близо 80 милиарда долара, или 150% от БВП, като се очаква през следващите пет години да скочи до 180 на сто.

Това би поставило страната там, където се намира Гърция след най-голямото преструктуриране на задължения в историята, осъществено през 2012 г. Единствено Япония може да се "похвали" с по-голямо съотношение дълг/БВП, но за разлика от Ливан, валутният курс на йената е плаващ и управляващите в Токио го използват, за да намалят зависимостта си от чуждестранните кредитори.

Докато курсът на ливанската лира е фиксиран към долара, а Гърция е член на еврозоната и не разполага със собствена парична единица. 
 
Доходността на 20-годишните ливански облигации скочи с 59 базисни пункта само за последния месец. Доскоро инвеститорите гледаха на тях като спасително убежище, заради подкрепата на местните банки, но сега и те страдат от недостиг на ликвидност заради отлива на депозанти, пише Bloomberg.

Чуждестранните кредитори държат около 30% от еврооблигациите, емитирани от Ливан, което се равнява на около 8 милиарда долара. Делът им е нараснал двойно спрямо нивата отпреди няколко години. 
 
През април представители на ливанското правителство ще проведат конференция за набиране на средства в Париж, като целта е да бъдат осигурени 16 милиарда долара за инвестиции в инфраструктурни проекти в страната. Повечето наблюдатели обаче са скептични относно намеренията на управляващите в Бейрут, тъй като проблемите им съвсем не са единствено от финансово естество.

В класацията на страните с най-ниска корупция, съставена от Transparency International, Ливан се смъкна на 143-о място от общо 180 държави. В столицата се стигна до кризисна ситуация със събирането на боклука, а опитите за привличане на чуждестранни инвестиции в енергийния и телекомуникационния сектор се провалиха. 
 
Над 70% от държавните разходи в Ливан отиват за чиновнически заплати и обслужване на държавния дълг, а 10% се изразходват за субсидиране на електрическата енергия. Всичко това означава, че правителството не може да "затяга коланите" кой знае колко.

Традиционните съюзници в региона, като Саудитска Арабия, вече са доста по-предпазливи в оказването на подкрепа, най-вече заради увеличаващото се влияние на Хизбула върху политическата върхушка в Ливан.

През ноември дори се стигна до конфузната ситуация, при която ливанският премиер Саад Харири бе задържан принудително в хотел в саудитската столица Риад и бе принуден да подаде оставка, само за да бъде възстановен на поста при завръщането си. Двете страни твърдят, че отношенията им вече са изгладени след този инцидент, но подозренията, така или иначе, остават.  
 
Доскоро Ливан разчиташе в много голяма степен на депозитите в частните банки, голяма част от които идваха от ливанските емигранти зад граница. Този прилив на капитали беше гаранция за стабилността на валутния борд. Миналата година обаче ръстът на депозитите падна до едва 3.8% на годишна база, а инцидентът с Харири до голяма степен допринесе за спада на доверието в банковата система.

Два милиарда долара бяха изтеглени от ливанските банки само в дните след изненадващата премиерска оставка. И макар че много от тези пари впоследствие се върнаха в трезорите, а централната банка успокои вложителите, че няма причини за паника, усещането за несигурност в дългосрочен план остава. 
 
Улиците на Бейрут, които бяха препълнени от туристи дори в първите години на войната в Сирия, сега са пусти, а изоставените магазини и сергии са често срещана гледка. Само допреди няколко години разходите на туристите съставляваха 30% от потреблението на страната в летния период. 
 
Всичко това вече е история, а председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Ибрахим Канаан обобщава ситуацията по следния начин: "Водещите политически партии са наясно, че няма как да продължаваме по същия път. Да, може би закъсняхме, но по-добре да вземем мерки късно, отколкото никога". 

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg