В света на поляризацията, фалшивите новини и социалните медии някои твърдения остават универсални и стоят в основата на политическите програми.

Една от най-устойчивите хипотези е тази за нарастващото неравенство в “богатия свят”. Хората постоянно гледат за това в новините, чуват го от политиците и го усещат в ежедневнието си.

Дали обаче неравенството по света действително нараства или е просто една повтаряща се мантра, която с годините постепенно се е превърнала в истина?

На този въпрос се опитват да отговорят анализаторите на The Economist.

Факти или популизъм

Тезата за разширяващата се социална пропаст мотивира популистите, които твърдят, че егоистичните градски елити са отнели възможностите за развитие на обикновените хора. Идеята за неравенството “налива вода в мелницата” на левите политически движения, които настояват за все по-радикални мерки за преразпределяне на световното богатство.

И в същото време притеснява бизнес лидерите, много от които изтъкват факта, че “служат на по-висша цел” от личното си щастие, само и само да се разграничат от общоприетото олицетворение на капитализма, възприеман като провалена идеология от все повече хора.

В много отношения проблемите наистина са видими и възможностите за развитие са ограничени. Цената на висшето образование в Съединените щати достига рекордно високи равнища, което го прави недостъпно за много семейства.

Жилищата и наемите също поскъпват с рекордни темпове в повечето развити държави и особено в големите градове, където е съсредоточена и основната част от работните места.

В същото време отмирането на старите индустрии постепенно оставя цели региони без поминък и създава “обедняващи територии”. В някои държави нараства не само разликата в доходите между бедни и богати, но и в техния здравен статус и очаквана продължителност на живота.

Идеята за растящото неравенство е залегнала толкова дълбоко в представите на съвременните общества, че все по-рядко се подлага на съмнение. А това може би е грешка, тъй като “стълбовете”, на които се крепи, не са чак толкова устойчиви, колкото изглеждат на пръв поглед.

Те не са свързани с имотния пазар или с географията, а с доходите и богатството. И всъщност се оказва, че емпиричните проучвания оборват голяма част от доводите за разширяващата се социална пропаст.

Най-богатият 1%

Един от тези стълбове се базира на твърдението, че най-заможният 1% от населението става все по-богат и се отдалечава от всички останали. Тази теза беше един от двигателите на движението “Окупирай Уолстрийт” през 2011 г. Но един поглед извън САЩ показва, че подобна хипотеза трудно може да бъде доказана.

Във Великобритания делът на най-богатия процент в общата икономическа стойност не е по-висок, в сравнение с 90-те години на миналия век, с отчитане на данъчното облагане. Дори и в Съединените щати статистиката показва, че след силното ускорение в темповете на “забогатяване” на елитите в първото десетилетие на XXI век, те постепенно се забавят и през последните години се движат в сравнително тесни граници.

Освен това в САЩ бяха въведени редица политически мерки именно с цел намаляване на неравенството, включително и програмата Medicaid от 2014 г., с която правителството финансира достъпа до здравеопазване на хората с ниски доходи.

Авторите на някои съвременни проучвания оспорват досегашните схващания и твърдят, че състоянието на най-богатия 1% от американците, като дял от икономиката, всъщност не се е променило кой знае колко от 60-те години насам.

Според тях към средната класа се насочва много по-голяма част от корпоративните печалби, отколкото се е смятало досега, благодарение на техните вложения в пенсионни и взаимни фондове.

През 1960 г. пенсионните фондове са притежавали едва 4% от всички акции, емитирани от американските публични компании. Днес техният дял възлиза на над 50%.

Милениалите в САЩ тъгуват по комунизма Една пета от младите хора смятат, че частната собственост е по-добре да бъде премахната

Нарастват ли доходите на средната класа?

Втората “опорна точка” на тезата за разширяващото се неравенство твърди, че доходите на домакинствата не нарастват достатъчно бързо в дългосрочен план. Средният годишен ръст на заплатите в САЩ за периода от 1979 до 2014 г. варира от -8% до +51%, а популистите обикновено “подбират” само статистиката, която подкрепя техните твърдения.

Огромната вариация отразява разликите в начина, по който се отчитат инфлацията, държавните разходи и дефиницията на термина “домакинство”.

А всеки, който твърди, че потребителите са станали по-бедни през последните четири десетилетия, трябва да се съгласи и с тезата, че всички технологични иновации и услуги, появили се през този период, не са успели да повишат качеството на живота на средната класа. Което просто не е вярно, пише The Economist.

Капитал vs. Труд

Третото популярно схващане на eгалитаризма* е, че капиталът доминира над наемния труд и че компаниите, собственост на егоистични и безскрупулни богаташи, експлоатират своите служители, “изнасят” работни места в бедните страни и автоматизират производството, заменяйки хората с машини.

Много икономисти считат, че все по-голям дял от световния брутен вътрешен продукт отива при акционерите и все по-малък – при работниците. На фона на непрекъснатия растеж на капиталовите пазари през последното десетилетие, това твърдение изглежда достоверно.

Емпиричните данни обаче показват, че собствениците на недвижими имоти “изяждат” много по-голяма част от доходите на домакинствата, отколкото корпоративните елити. Ако се премахнат разходите за покупка и наем на жилища, делът на “наемния труд” в икономиката всъщност не се е променил кой знае колко през последните няколко десетилетия.

Кой притежава най-голямото парче от “икономическата торта”?

Последният “стълб” на тезата за разширяващата се социална пропаст е изграден върху допускането, че нетното богатство (активите минус задълженията) на елитите се увеличава, докато в останалата част от социалния спектър то намалява. И тази теза обаче е изключително трудна за доказване в повечето държави.

В Дания, например - една от малкото страни, които публикуват детайлна статистика за този показател, делът на най-богатия 1% от населението в общото нетно богатство не се е променил през последните 30 години.

Един от президентските кандидати на Демократическата партия в САЩ Елизабет Уорън твърди, че делът на най-богатите 0.1% от американците в общото икономическо състояние е нараснал от 7% през 1978 на 22% през 2012 г. Но актуалните проучвания всъщност показват, че този ръст е поне два пъти по-нисък.

А това е проблем и за политиците, като Елизабет Уорън и Бърни Сандърс, които настояват за увеличаване на данъците на богатите, защото може да се окаже, че допълнителните приходи в хазната ще са доста по-ниски, отколкото те очакват.


Китайците изпревариха американците в горните 10% по богатствоБогатството в Китай не спира да се увеличава, като заможните китайци вече изпреварват по брой тези, родени в САЩ.„


Какво може да се направи?

Съществуването на редица заблуди и откровени манипулации по темата за глобалното неравенство не променя факта, че са необходими спешни мерки за премахване на икономическата несправедливост. Но те трябва да почиват на теории, които са доказуеми, а не на политически лозунги, пише още изданието.

Увеличаването на данъка за хората с високи доходи в САЩ, например, предложено от Уорън, може да доведе до спад на брутния вътрешен продукт на най-голямата световна икономика с 2%.

Вместо това би било по-добре политиците да се фокусират върху реалните проблеми на средната класа. Високите цени на имотите отнемат все по-голяма част от доходите на младите работещи хора. В градовете, където е съсредоточена основната заетост, е необходимо значително увеличение на строителството и предлагането.

В Съединените щати бизнесът се нуждае от “революция” в антимонополвото законодателство, която да съживи конкуренцията и иновациите. В много сектори служителите с високи доходи, сред които са лекарите, адвокатите и банкерите, са защитени от излишни регулации и лицензи, които спъват привличането на висококвалифицирани кадри от чужбина.

Този проблем е валиден и в други държави, но разрешаването му изисква от правителствата да се противопоставят на някои от силните корпоративни “лобита”. Тези мерки обаче ще окажат реален ефект върху неравенството и доходите на домакинствата, се посочва още в анализа на The Economist.

* егалитаризъм – философия, която защитава необходимостта от премахване на социалните неравенства