Преди време тя е най-пищната гара в света, издигаща се внушително на френско-испанската граница. Но след това започва да се руши, а днес сградата дава нови признаци на живот, пише ВВС.

При строежа на гарата в Канфранк не се пестят средства, тя трябвало да е дръзка и модерна, изградена от желязо и стъкло, допълнена с болница, ресторант и жилищни квартали за митническите служители от Франция и Испания.

По онова време тя е наричана „Титаник на Пиренеите“. За да си представите размерите й, имайте предвид, че гарата разполага с 365 прозореца, по един за всеки ден от годината, стотици врати и перони с дължина над 200 метра.

Въпросът е как такава екстравагантна гара високо в планинско селище с население от едва 500 души изобщо е можело да бъде построена.

В началото на XX век испанските и френските власти имали голям проект да отворят границата си през Пиренеите, като позволят повече международна търговия и пътувания. Това бил особено амбициозен план, включващ десетки мостове и множество тунели, прокопани през планината.

В един момент работата спряла, тъй като френските работници били изпратени да се сражават в Първата световна война. Те били заменени от испански колеги. Гарата била построена от испанската страна на границата, но един от пероните все още се смята за френска територия, нещо като чуждестранно посолство. Френските полицаи и митничари изпращали децата си във френско училище в селото.

Но в деня, в който гарата е открита през 1928 г. от френския президент Гастон Думерг и испанския крал Алфонсо XIII, недостатъците бързо излизат наяве. Ширината на жп линиите била различна, така че пътниците все пак трябвало да сменят влакове. Превозването на стоки ставало твърде бавно. Крахът на Уолстрийт през 1929 г. не помогнал.

В началото на 30-те години на миналия век само 50 пътници на ден използвали втората най-голяма гара в Европа. След това нещата се влошили още повече. По време на испанската Гражданска война Франко наредил тунелите от испанската страна да бъдат запечатани, за да не могат републиканските бунтовници да пренасят контрабандно оръжие в страната.

Когато гарата била отворена отново по време на Втората световна война, тя била използвана от хиляди евреи и войници на съюзниците, за да избягат от Испания.

Днес кметът на Канфранк Фернандо Санчес, чийто баща бил митничар на гарата, разказва, че тя се превърнала в разузнавателен център за съюзниците, но германците също използвали жп линията, за да превозват откраднатото злато от Европа.

След войната французите загубили интерес към линията и състоянието й се влошило. След като влак дерайлирал от френската страна на границата през 1970 г., това бил краят и Франция се отказала от линията.

Испанците били бесни, тъй като имало международно споразумение за поддръжка на линията, и французите били обвинени, че го нарушават. Населението на Канфранк, което нараснало до 2000 души благодарение на гарата, пак намаляло до 500 жители.

Голямата сграда започнала да се руши. Релсите ръждясали, таваните паднали заради суровата зима, а вандалите свършили останалото.

Но преди няколко години местните власти в Арагон решили да купят мястото и да го възстановят с аргумента, че то е важна част от испанската история. В последните четири години 120 000 души посетили гарата - по ирония на съдбата много повече, отколкото пътниците, които използвали линията, докато съществувала.

Почти всички туристи били испанци. Те били впечатлени от размера на гарата и вероятно били горди от нейния символизъм. Днес дори през нея минават два влака дневно между Сарагоса и Канфранк.

Сега властите в Арагон искат не само да превърнат гарата в хотел, а да изградят още една точно до нея и да възобновят пътуването с влак през Пиренеите. Френските власти в Бордо също са се съгласили да отворят отново линията от тяхната страна.

Председателят на Областния съвет Ален Русе казва, че железницата ще бъде наречена „Западна транспиренейска линия“, когато бъде открита. Той обещава да намери 200 млн. евро за финансирането й, а Брюксел също ще отпусне средства.

Ако всичко върви по план, Титаник на Пиренеите може да се върне в играта до пет години.