Много от водещите световни икономики ще изпаднат в рецесия в следващите 12 месеца, докато централните банки пристъпват към агресивно затягане на паричната политика в опит да се борят с инфлацията.

Това смята старши икономистът на инвестиционния посредник Nomura Holdings.

“Много от централните банки преминаха към единичен мандат и това е да свалят инфлацията. Надеждността на паричната политика е прекалено ценен актив, за да бъде изгубен. Затова те ще действат много агресивно,” казва пред CNBC Роб Субараман от Nomura.

“Това означава избързване с повишението на лихвените проценти. Ние говорим от няколко месеца за рисковете от рецесия и носехме последствията от това. Сега много от развитите икономики, всъщност, изпадат в рецесия,” допълва той.

Освен в САЩ, от Nomura очакват рецесия още в еврозоната, Великобритания, Япония, Южна Корея, Австралия и Канада през следващата година.

Централните банки по света поддържаха “супер облекчена парична политика” прекалено дълго време, надявайки се, че инфлацията ще бъде преходна, казва Субараман. Сега правителствата трябва да наваксват и да се опитват да си върнат контрола над наратива за инфлацията, казва той пред CNBC.

“Други нещо, което посочвам, когато имаме много отслабващи икономики, е, че не може да се разчита на износа за растеж. Това е още една причина, поради която смятаме, че този риск от рецесия е много реален и вероятно ще се материализира,” казва Субараман.

Рецесията в САЩ – плитка, но продължителна

За САЩ Nomura прогнозира плитка, но продължителна рецесия от пет тримесечие, която ще започне през последното тримесечие на 2022 г.

“САЩ ще изпадне в рецесия, а отрицателният икономически растеж ще започне през четвъртото тримесечие на тази година. Това ще бъде плитка рецесия, но продължителна. Очакваме да продължи пет поредни тримесечие,” казва Субараман.

Федералният резерв на САЩ и Европейската централната банка са сред тези, които се опитват да ограничат рекордната инфлация с повишения на лихвите.

През юни Фед повиши основната си лихва със 75 базисни пункта до между 1.5% и 1.75%, а председателят Джеръм Пауъл даде индикации, че през юли може да има още едно увеличение с 50 или 75 базисни пункта.

“Фед ще затяга паричната политика с навлизането в тази рецесия и това е така, защото очакваме инфлацията да е упорита – тя ще остане висока. Ще е трудно да бъде свалена,” отбелязва Субараман.

Как евентуална рецесия ще се отрази на банковия сектор?Много месеци, след като негативно настроените коментатори предупреждаваха за упорития възходящ импулс на цените, най-накрая настъпи моментът, в който и трите водещи централни банки се обединиха като

“Фед вдигна лихвата със 75 базисни пункта през юли, а ние очакваме повишение с 50 базисни пункта на следващото заседание,” казва икономистът. “След това ще последва поредица от повишения с по 25 базисни пункта, докато основната лихва на Фед достигне 3.75% до февруари следващата година.”

Рисковете, пред които са изправени средно големите икономики

В своя доклад от Nomura очертават няколко средно големи икономики, сред които Австралия, Канада и Южна Корея, при които има подхранван с дългове бум в имотния сектор. Те са изложени на риск от по-голяма от очакваната рецесия, ако повишенията на лихвите предизвикат сривове на имотните пазари и доведат до процес на деливъридж, се казва в доклада.

“Тук изпъква Китай, която се възстановява от рецесия, докато икономиката „се отключва“ на фона на приспособимата политика, въпреки че е изложена на риск от нови локдауни и нова рецесия, докато Пекин се придържа към политиката си на нулев COVID,” се казва в доклада.

“Ако централните банки не затегнат паричната политиката, за да понижат инфлацията сега, болката от преминаването на икономиката към режим на по-висока инфлация” и засядането й там е много по-голяма, предупреждава Субараман.

Това ще доведе до спирала между заплатите и цените, която би била “още по-болезнена за икономиката и за мъжа и жената на улицата в по-дългосрочен план,” допълва той.

“Трудно е това да се каже внимателно, но изтърпяването на тази болка по-скоро и свалянето на инфлацията е по-добре за световната икономика и за обществото, отколкото всъщност да се позволи на инфлацията да излезе от контрол, както научихме през 70-те години на миналия век.”