Нова стратегия срещу COVID-19: 50 дни блокада, 30 дни леки мерки

4942
Нова стратегия срещу COVID-19: 50 дни блокада, 30 дни леки мерки

© Pexels.com

Стратегия от петдесет дни на строги блокади, следвани от 30 дни, в които мерките са облекчени, би могла да се окаже ефективни за ограничаването на смъртните случаи вследствие на COVID-19, докато в същото време гарантира известно време на икономическа защита, твърдят учени.

В подкрепено от ЕС проучване група учени от девет страни правят симулация на това как различните стратегии за блокада биха се отразили на разпространението на коронавируса.

В световен мащаб вече има близо 5 млн. потвърдени случая на COVID-19, като жертвите са над 300 000, според последните данни на университета Джонс Хопкинс.


Много правителства наложиха блокада под някаква форма, за да ограничат предаването на вируса. Политиците по света обаче сега пресмятат начините, по които постепенно да вдигат ограниченията, тъй като пандемията се отразява сериозно на икономическата активност.

В нов доклад учени предлагат алтернативен метод, който представлява по-ефективен подход към неограничените или по-леките блокади. Той включва редуване на по-строги мерки с интервали на облекчени мерки за социално дистанциране: ефективно тестване, проследяване на контакти и стратегии за изолация, както и усилия за предпазването на най-уязвимите членове на обществото.

Те изготвят няколко различни сценария за 16 държави, в това число Австралия, Мексико, Белгия, Южна Африка и Нигерия.

При първия сценарий не се прилагат мерки за ограничаване на заразата и социалното дистанциране. Във всяка една от страните това води до увеличаване на броя на хората, които имат нужда от интензивна медицинска помощ, с което наличния капацитет се надхвърля бързо и значително.

В крайна сметка, това би довело до 7.8 милиона смъртни случая в тези държави, според анализа, а продължителността на пандемията би била близо 200 дни в повечето от тях.

При втория сценарий се разглежда повтарящ се цикъл от 50 дни на “мерки за ограничаване на заразата”, следвани от 30-днвен период, в който тези мерки са облекчени. Анализаторите определят тези мерки като стратегии, които постепенно намаляват броя на новите заразявания, като социално дистанциране, правила за хигиена, изолиране на заразените, затваряне на училища и ограничаването на големи публични събития. Тези мерки не включват тотална блокада.

Този сценарий вероятно ще намали ефективното репродуктивно число до 0.8 във всички страни, показва проучването. Тази стратегия се оказва ефективна за първите три месеца, но след първия период на облекчаване на мерките учените откриват, че броят на пациентите, които имат нужда от интензивно лечения, ще надхвърли капацитета на болниците.

Това би довело до 3.5 млн. смъртни случая в 16-те държави, използвани в симулацията. Пандемията пък би продължила около 12 месеца в страните с високи доходи и най-малко 18 месеца в останалите.

Учените изготвят и трети сценарий, който включва повтарящ се цикъл от “мерки на подтискане” в продължение на 50 дни, последван от 30-дневен период на облекчаване.

Мерките на подтискане са определени като такива, които водят до по-бързо намаляване в броя на новите случаи, постигнато от прилагането на строги мерки за блокада в добавка към други мерки за ограничаване на заразата.

При третия - най-строг сценарий, репродуктивното число се намалява до 0.5 и така капацитетът на интензивните отделения в болниците във всички страни няма да бъде надхвърлена, заключават учените. Тъй като повече хора стават податливи на заразяване с вируса в края на всеки цикъл обаче, пандемията би продължила над 18 месеца във всички страни.

Броят на смъртните случаи вследствие на COVID-19 обаче би се намалил значително при този сценарий, като фатален край се очаква при малко над 130 000 в 16-те страни, според анализа.

Учените отбелязват, че отделните страни трябва да определят сами колко дълга да е продължителността на интервалите, така че да отговарят на местните нужди и здравни заведения.

Повтаряща се тримесечия стратегия на строги мерки за подтискане на заразата би била най-бързият начин за слагане на край на пандемията, като повечето страни ще могат да намалят новите случаи близо до нула при този сценарии, твърдят учените.

Междувременно, ако се прилагат продължително по-облекчените стратегии, ще са необходими малко над 6 месеца новите случаи да паднат близо до нула.

Расжив Чаудри, старши епидемиолог в Кеймбриджкия университет, казва, че третият сценарий, при който се сменят строги мерки за подтискане на заразата с периоди на облекчаването им, може да позволи на хората да “дишат” на интервали.

“Това може да направи това решение по-устойчиво, особено в страните, които са по-бедни на ресурси,” казва той.

Според Оскар Франко, директор на Института за социална и превантивна медицина към Университета в Берн, проучването предоставя стратегическа опция страните да контролират по-добре COVID-19.

“Няма лесен отговор на въпроса коя стратегия да се избере,” казва той. “Страните, и по-конкретно тези с ниски доходи, ще трябва да намерят баланса между предотвратяването на смъртните случаи от COVID-19 и колапс на системата на здравеопазването и дългосрочния икономически срив и трудности.”

От МВФ предупредиха, че светът върви към най-дълбоката си рецесия от 40-те години на миналия век, прогнозирайки, че световната икономика ще се свие с 3% тази година.

Българският бизнес

Всичко по темата Коронавирусът COVID-19

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg