Мастилото върху новия европейски договор за засилване на бюджетната дисциплина едва е изсъхнало, а вече започнаха критиките срещу този пакт, който едни смятат за ненужен, а други - за пречка пред опасното затягане на коланите, пише БГНЕС.

Документът, който официално се нарича "договор за стабилността, координацията и управлението в икономическия и валутен съюз", трябва да бъде утвърден днес от 26-те държави членки на ЕС без Великобритания на срещата на върха на европейските лидери. Това ще стане без особен ентусиазъм.

Става въпрос преди всичко за изискване на германския канцлер Ангела Меркел, която постави подписването на договора като условие за продължаването на финансовата солидарност на страната й с изпадналите в затруднение държави от еврозоната.

Финландският министър на външните работи Ерки Туомиоя резюмира мнение, което тайно споделят много страни. Договорът е "ненужен и вреден", заяви той неотдавна пред в. "Файненшъл Таймс". Документът предвижда въвеждането във всички държави членки на ЕС на "златно правило", задължаващо правителствата да уравновесяват публичните си финанси. Той предвижда също почти автоматични санкции срещу страните с прекомерен публичен дефицит.

Златното правило "отговаря на нуждите на вътрешната политика на Германия", заяви финландският външен министър. Ангела Меркел смята, че се нуждае от гаранции за стриктно управление в Европа, за да накара германското общество да приеме предоставянето на средства на страните в криза, но "ние не получаваме заповеди от никого", предупреди министърът социалдемократ.

На този фон мнозина смятат, че Европа пилее енергията си с този пакт, който ще се нуждае от процедури за ратификация във всички страни, а приносът му към вече съществуващите регулации е ограничен и целите му биха могли да бъдат постигнати с по-прости средства, като например европейските директиви.

Такова е мнението на Европейската комисия, която е леко маргинализирана от държавите членки при управлението на кризата. Въпреки че тя ще играе определена роля в рамките на договора, това е чисто междуправителствено споразумение. Европейският парламент също е скептичен. "Бюджетният пакт не е решение. Голямата част от нещата, предвидени в него, вече съществуват в законодателството. Докато не гарантираме, че правителствата в Италия и Испания могат отново да вземат заеми при приемливи условия, няма да излезем от кризата", предупреди бившият белгийски премиер и лидер на Групата на либералите в ЕП Ги Верхофстад в интервю за германския в. "Ди Велт".

Европейските синдикати се опасяват, че генерализирането на златните правила ще има реални последици. Те започнаха да подготвят протести, като 29 февруари беше обявен за ден на действието. Според тях новият бюджетен пакт ще "институционализира затягането на коланите".

Въпреки различните резерви, почти всички страни планират да подпишат договора. Много от тях се надяват, че той ще послужи поне за убеждаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) да помогне допълнително на еврозоната и на Германия да развърже още малко кесията.

В частен разговор "канцлерката вече обяснява, че иска да поеме своята отговорност, като се ангажира пред коалицията си и пред Бундестага за увеличаване на сумата на спасителните фондове" на валутния съюз от 500 на 750 милиарда евро, съобщава високопоставен представител, пожелал да остане анонимен. "Но тя казва, че няма да го направи без нищо в замяна, защото поема вътрешнополитически рискове, тя иска истински бюджетен пакт", допълва представителят.