Наричат го "Денят нула": когато Кейптаун, оживеният пристанищен град на Южна Африка, остане без вода, а населението му изпадне в опасна ситуация.

Първоначално този ден бе прогнозиран да настъпи тази година, но надвисналата криза бе отчасти отложена заради наложените свирепи мерки — градът въведе ограничения, заради които жителите ползват по-малко от една шеста от средното количество вода, която един американец потребява.

Въпреки всичките тези усилия, "Денят нула" се очаква да настъпи следващата година. А когато настъпи, правителството ще спре всички кранове и ще ограничи потреблението през събирателни пунктове.

Подобно бъдеще не грози само Кейптаун. Това е сценарий, с който различни градове по света може да се сблъскат, твърдят експерти.

Може би е трудно човек да си представи как градове са застрашени от водна криза, когато приблизително 70% от повърността на планетата е покрита от вода. Суровата реалност обаче е, че сладката вода съставлява едва 2.5% от всичките тези водни ресурси.

Дори и при това положение, значителна част от нея е блокирана в ледове и сняг, което означава, че едва 1% от всичката сладка вода е лесно достъпна за населението по света.

Неравенството по отношението на достъпа до вода също бързо се превръща в проблем.

Сигнал за събуждане

Развитието на една нация често идва за сметка на намаляването на източниците й на чиста вода, казва пред CNBC Бетси Ото от Института за световните ресурси.

"Например, има доста научни доказателства, че обезлесяването е променило водния цикъл в Амазония," казва тя.

Въпреки че недостигът на вода е реален и весобхватен проблем, експерти твърдят, че повечето градове не са непосредствено застрашени от това да свършат водата.

Въпреки това е изключително важно недостигът на вода да бъде отчитан като глобален проблем, защото градовете би трябвало сега да започнат да работят по уникални решения на местните проблеми, според Ребека Келър, анализатор от Stratfor.

"Няма да е точно същият сценарий, както при Кейптаун," казва тя. "Може да е замърсяване, суша, по-сух климат или прираст на населението."

Проблемите, с които се сблъсква Кейптаун, трябва да послужат като сигнал за събуждане за други страни по отношение на недостига на вода, казва Ото.

Той се появява, когато търсенето на надвишава наличното предлагане. Това подлага на натиск резервите и може да доведе до влошаване на свежите водни ресурси.

В последните години Калифорния се сблъска със суша, която продължи с години, Австралия оцеля при сушата от началото на хилядолетието, а Сао Пауло се сблъска с недостиг на вода през 2015 г. поради засушаване и недостатъчна инфраструктура.

Ото обобщава глобалното състояние на подготвеност за недостига на вода по следния начин: "Ние или не сме инвестирали достатъчно, или пък сме позволили на съществуващите структури да се разпаднат."

Кражба на вода

Това, че ООН призна през 2010 г. водата като човешко право, усложни проблема с кражбата на вода, казва Ванда Фелбаб-Браун от Brookings Institution.

"Правото на достъп до вода не означава правото на достъп до безплатна вода," обяснява Фелбаб-Браун, заявявайки, че много хора са разбрали погрешно ООН. "По същия начин както хората трябва да плащат за храна, те би трябвало да очакват да плащат и за качествена питейна вода."

Тези нагласи обаче не спират кражбите на вода в големи количества в страни, като Бразилия, Индия и Мексико. Компании и отделни потребители използват незаконно водопроводи и водни резервоари или пък намират начини да избягват водомерите.

Засега незаконното транспортиране на вода става единствено в границите на отделните държави, но в крайна сметка ще се случва и в международен мащаб, казва Фелбаб-Браун.

Това може да се превърне в източник на политическо напрежение между страни, които имат трансгранични водни проблеми, казва Келър.

Подобен пример е изграждането на водноелектрическа централа на река Нил на стойност 4 млрд. долара, финансиран от Етиопия. Египет се опасява, че проектът може да се отрази на снабдяването на страната с прясна вода.

Контрол над търсенето

Намаляването на проблема с недостига на вода се е доказало като труден политически въпрос, тъй като в много страни решенията, свързани с околната среда и климата, трудно събират достатъчно политическа подкрепа, за да се превърнат в реалност.

Построяването на нови водни източници, като язовири и инсталации за обезсоляване на водата, също така е изключително скъпо.

Много правителства не са направили почти нищо, за да образоват гражданите си по въпроса с ефективното използване на водата. Това може да бъде наложено чрез ценови контрол, казва Ото, но това е непопулярна мярка.

Добрата новина е, че правителствата разполагат с време, за да започнат да се подготвят за Денят нула, твърдят експерти.

"Няма да е изненада. Водата в града няма да свърши внезапно," казва Келър.