Китай е критикувана за това, че отпуска заеми на по-бедни държави и ги поставя в затруднена позиция с погасяването на задълженията им, което от своя страна ги прави уязвими на натиск от Пекин.

Китай обаче отхвърля тези твърдения и обвинява някои западни държави за това, че поддържат този наратив, за да опетнят имиджа й.

От Китай казват: "Няма нито една държава, която да е попаднала в така наречения 'дългов капан' в резултат на това, че е получила средства назаем от Китай."

Какво знаем за кредитирането от Китай?

Китай е една от най-големите нации кредитори в света.

Отпуснатите от нея заеми на страни с по-ниски и средни доходи са се утроили през последното тримесечие, достигайки 170 млрд. долара в края на 2020 г.

Цялостните кредитни ангажименти на Китай обаче вероятно са значителни по-големи, отколкото тези данни предполагат.

Проучване на AidData - организация за международно развитие към университета Уилям и Мери в САЩ, сочи, че половината от кредитите, които Китай отпуска на развиващи се държави, не се отчитат в официалните дългови статистики.

Те често са извън държавните счетоводни баланси и се насочват към държавни компании и банки, смесени дружества или частни институции, вместо директно от правителство към правителство.

Според AidData в момента има над 40 държави с ниски и средни доходи, чиято дългова експозиция към китайски кредитори надхвърля 10% от техния БВП в резултат на този "скрит дълг ".

Джибути, Лаос, Замбия и Киргизстан имат задължения към Китай, които възлизат най-малко на 20% от техния годишен БВП.

По-голяма част от задълженията към Китай са свързани с големи инфраструктурни проекти, като пътища, железопътни линии и пристанища, както и с миннодобивната индустрия по инициативата на президента Си Дзинпин „Един пояс, един път“.

Какви са „дълговите капани“ и какви са доказателствата за тях?

В интервю за BBC Ричард Мур, ръководител на британската служба за външно разузнаване MI6, казва, че Китай използва "дългови капани", за да придобива влияние над други държави.

Според него Китай отпуска заеми на други държави, на които в крайна сметка се налага да отстъпят контрол върху ключови активи, ако не могат да погасяват задълженията си – обвинения, които Пекин отдавна отхвърля.

Може ли Китай да вземе част от земята на Черна гора?Проект за незавършена магистрала може да докара до фалит малката Балканска държава

Един пример, който често е посочван от критиците на Китай, е Шри Ланка, която преди години стартира огромен пристанищен проект в Хамбантота с китайски инвестиции.

Струващият милиарди проект, за който страната използва заеми и подизпълнители от Китай, се натъкна на много проблеми и Шри Ланка се оказа с огромни задължения, които продължават да растат.

В крайна сметка, през 2017 г. Шри Ланка се съгласи да предостави на държавната китайска компания China Merchants контролен дял от 70% в пристанището с договор за 99 години срещу още китайски инвестиции.

Анализ на пристанището от страна на британския мозъчен тръст Chatham House поставя под въпрос това дали наративът за "дълговия капан" може да бъде приложен тук, предвид факта, че сделката беше инициирана от местна политическа мотивация и че Китай официално не поема собствеността върху пристанището.

Експертите посочват, че голяма част от общия дълг на Шри Ланка е към кредитори извън Китай и няма доказателства, че Китай се е възползвала от своето положение, за да се сдобие със стратегическо военно предимство от пристанището.

Въпреки това, няма много съмнения, че икономическото участие на Китай в Шри Ланка се е увеличило през последното десетилетие, а опасенията, че това може да бъде използва за постигане на политически амбиции в региона, остават.

Има и други части по света, където китайското кредитиране се оказва противоречиво, със сключени договори, които биха могли да предоставят на страната лостове за влияние над важни активи.

Няма обаче случаи, сред стотиците договори за заем, анализирани от AidData и други изследователи, в които китайски държавни банки да изземват важни активи в случаи на невъзможност за погасяване на задълженията.

По-какво се различава китайското кредитиране от другите?

Китай не публикува данни за чуждите си заеми, а повечето договори съдържат клауза за конфиденциалност, което не позволява на кредитополучателите да разкриват съдържанието им. От страната твърдят, че конфиденциалността е честа практика при договорите за международните заеми.

"Споразуменията за конфиденциалност са много често срещани при международните търговски заеми", казва професор Лий Джоунс от университета Куин Мери в Лондон. "А по-голяма част от предоставянето от Китай финансиране за развитие е търговска операция."

Повечето от големите индустриални държави споделят информация относно кредиторската си дейност посредством членството си в междуправителствената организация Парижки клуб.

Китай не е част от тази организация, но ако се използват наличните данни от Световната World Bank, бързото увеличение на кредитирането от страна на Китай, в сравнение с други държави, може ясно да се види.

По-трудно ли се връщат китайските заеми?

Китай отпуска заеми при по-високи лихви, в сравнение със западните правителства.

Лихвите от 4% са близки до условията на търговския пазар и са около четири пъти по-високи от тези по стандартен заем от Световната банка или от отделна държава, като Франция или Германия.

Периодът за погасяването на заемите от Китай също така обикновено е по-кратък – по-малко от 10 години, в сравнение с около 28 години по концесионни заеми от други кредитори към развиващи се държави.

Китайски държавни банки също така обикновено изискват кредитополучателите да разполагат с минимален кешов баланс по офшорна сметка, до която банката има достъп.

"Ако кредитопулчател не успява да погаси задълженията си, Китай просто тегли средства от тази сметка, без да й се налага да събира лоши дългове през съдебни процедури“, казва Брад паркс, изпълнителен директор на AidData. Този подход е рядкост при заеми, отпускани от западни кредитори.

В момента има инициатива от страна на държавите от Г-20 за предлагането на облекчаване на задълженията на по-бедните страни, за да може да се справят с ефекта от пандемията. Китай се присъедини към тази инициатива и твърди, че е допринесла с "най-висока сума на погасяване на дълга" измежду всички държави, участващи в плана.

Според Световната банка от май 2020 г. са предоставени над 10.3 млрд. долара за облекчаване на дълга от страна на страните от Г-20 по тази схема. От финансовата организация обаче твърдят, че не могат да споделят данните по държави.