Хамди Диало е свикнал с живота на земеделец. Той се труди от седем годишен над малко парче земеделска земя, намиращо се в северен Сенегал. Неговият син Баба обаче рядко цапа ръцете си – предпочита да работи по управленските задачи, свързани с оризовата ферма на семейството си.

А работа има, тъй като през миналата година семейният бизнес на Диало записва оборот от 2 млн. долара.

“Оризът се превърна в бизнес“, казва 34-годишният Баба, чиито 200 декара земя в близост до град Тиагар, намиращ се до границата с Мавритания, са нараснали десетократно през последното десетилетие. „И това промени живота ни“, казва той, цитиран от Financial Times.

Успехът на семейство Диало е добър пример за трансформацията в сенегалския сектор за производство на ориз. В близкото минало Сенегал внасяше голяма част от ориза, който потребява. В Западна Африка тази култура заема голяма част от менюто на населението.

Благодарение на усилията на сенегалското правителство да развие оризовото производство с помощта на международни организации и местни кредитни институции, малките оризови ферми в страната са удвоили производството си от 2014 година до близо 1 млн. тона през миналата година. Това се равнява на 40% от годишната консумация на орис в Сенегал.

Промотирането на земеделието сред сенегалците е част от 20-годишен план на правителството за реформиране на местната икономика.

Според експерти, сенегалският прогрес може да служи за урок на останалите страни на континента, тъй като Африка внася храна за 40 млрд. долара всяка година.

“Производството на ориз се увеличава всеки божи ден“, казва Османе Сене, ръководител на Africa Research Centre, базиран в сенегалската столица Дакар. „Сенегал иска да постигне задоволяване на собствените си нужди, тъй като това ще създаде нови работни места“, казва той. Освен това ще смъкне цените на ориз на местния пазар.

Удивителното количество храна, което се пилее в светаВижте данните на Агенцията на ООН за прехрана и земеделие

Не от вчера Африка среща проблеми с развитието на земеделието. Това е особено важна тема за континента, тъй като ако африканските страни не успяват да задоволят нуждите си от храна чрез собствено производство, ще се изправят пред икономическа и хуманитарна криза на фона на увеличаващото се с бързи темпове население.

Хамди Диало, който понастоящем е на 89 години, е обработвал сухата земя на ръка редом до баща си в продължение на десетилетия, отглеждайки картофи, просо и царевица с единствената цел да има семейството храна.

След независимостта на Сенегел от Франция през 1960 година в страната се формират кооперации за отглеждане на ориз, които имат задължението да продават цялата си продукция на притежавани от държавата мелници.

В края на осемдесетте години Диало прехвърля бизнеса си в ръцете на синовете си. В следващите години започва масова приватизация в земеделската система в страната.

Но чак през последните няколко години оризовите ферми започнаха да се превръщат в доходоносен бизнес. Правителството започва да отделя средства за развитие на напояваните земи за сметка на отпускането на земеделски субсидии.

“Новото поколение има много повече свобода да прави какво си иска (със земята)“, казва Хамди, добавяйки, че това е модел, който води до просперитет.

Семейният бизнес на Диало вече надскача отглеждането на ориз. Баба, синът на Хамди, има компания, която отдава под наем земеделски съоръжения, предназначени за отглеждане на ориз. Така фермери плащат наем на Баба, като отгледаният ориз бива изнасян за Китай.

Един от конкурентите на семейство Диало е съседният предприемач Иба Сал, който също отглежда, складира, мели и продава ориз, като също отдава под наем съоръжения на земеделци. По думите на Сал, понякога търсенето е толкова голямо, че той не може да смогне, но големият проблем за този сектор е свързан с чуждестранните вносители на ориз, които заобикалят правителствените квоти за изкупуване на местната продукция.

“Правителството трябва да се намеси повече в управлението на вноса“, казва Сал.

Африканско земеделие: Много земя, малко хораМоже ли африканският континент да се превърне в хранителната банка на света?

Докато някои земеделци постигат успех, все още редица малки производители не успяват да отлепят от дъното в един от най-бедните региони на света.

60-годишната Адама Гуей е ръководител на група, представляваща 200 дребни земеделци, които все още живеят по начина, по който е живял Хамди Диало като малко момче.

„Понякога имаме слаба реколта и когато сметнеш разходите, става трудно да плащаме вноските по кредитите си, да имаме ориз за продажба и за семействата ни“, казва тя.

Докато не всички усещаха икономическите перспективи на земеделието, в Сенегал навлязоха големи корпорации, които инвестират масово в земеделие. Компанията Millennium Challenge Corporation инвестира 471 млн. долара за развитието на огромни площи земеделска земя, като освен това изгради и 120 километра пътища в подкрепа на земеделците.