Петролната индустрия - крайъгълен камък в икономиката на някогашната най-богатата страна в Южна Америка, сега се намира в сериозна криза.

До скоро работниците в петролната индустрия бяха едни от най-добре обезпечените хора на пазара на труда във Венецуела. В наши дни обаче тези хора усещат най-силно кризата - икономическа и хуманитарна, която споходи страната.

В резултат на убийствената хиперинфлация, техните заплати сега се равняват на едва няколко долара.

Малкият град Пута де Мата, намиращ се в североизточната част на страната, в миналото бе център на петролната индустрия на Венецуела. Понастоящем представлява умален символ на кризата, обхванала държавата.

“Когато започнах работа през 2005 г., имаше няколко петролни кладенеца, които функционираха. Сега можете рядко да видите 5 или 6 кладенеца да работят, поне в тази област“, казва Хосе Луйс Рамирез, оператор в един от кладенците, управлявани от китайската петролна компания CNPC в партньорство с държавната Petróleos de Venezuela, или по-позната като PDVSA.

Рамирез посочва, че изпитва сериозни трудности да свърже двата края.

„Налага се да продаваме панталоните, за да има с какво да живеем. Ботушите, ръкавиците, всеки път, когато получим нов комплект, веднъж на всеки няколко месеца, се налага да ги продадем, за да има с какво да си купим храна“, казва Рамирез, цитиран от CNN.

Много работници не искат да говорят за това, тъй като се страхуват да не загубят работата си.

Един от служителите в петролната индустрия, пожелал да остане анонимен, посочва, че преди заплатата му е била предостатъчна, за да издържа 5-те си деца без никакви лишения.

Венецуела някога беше 12 пъти по-богата от Китай. Какво се случи?Настоящото положение на Венецуела е трагедия само по себе си, но неспособността на страната да разгърне истинския си потенциал е почти също толкова ужасяваща

Подобно семейство има нужда от около 30 млн. боливара месечно за нормален живот, сочат проучвания на потребителски групи. Понастоящем този служител печели едва 2.5 млн. боливара месечно.

„Понякога плача, когато съм на сам, понеже не мога да дам на децата си това, което искат“, добавя неназованият работник.

В началото на ноември 2017 г. един щатски долар се търгуваше срещу 50 хил. боливара на черния пазар, който масово се използва от населението. Днес един щатски долар върви на цена между 650 хил. и 800 хил. боливара.

Дори огромните увеличения на минималната заплата не могат да наваксат инфлацията, което води до неимоверно оскъпяване на всички продукти, ако въобще бъдат намерени по магазините.

За да си набавя допълнителни доходи, анонимният работник дава смени и като таксиметров шофьор. Като водач на такси той може да определя цените, съобразявайки се с измененията в стойността на парите в резултат на инфлационните процеси.

За сравнение, заплатата му в петролната индустрия си стои една и съща, независимо че парите се обезценяват буквално всеки ден.

Венецуелската петролна компания PDVSA преди бе основният източник на чуждестранен капитал на правителството.

Когато цената на суровия петрол бе на ниво над 100 долара, компанията генерираше печалба в милиарди, сочат отчетите на PDVSA.

В наши дни компанията едва функционира, като е принудена да внася лек суров петрол от САЩ, с който да разрежда петрола, добиван във Венецуела.

Добивът на петрол във Венецуела удари 30-годишно дъноОсновният източник на финансови средства на Венецуела започва да пресъхва

Добивът на нефт в страната се свива през последните 25 месеца, сочат данните на ОПЕК. През месец април съседната Колумбия изпревари Венецуела по нетен износ на петрол към САЩ.

Венецуела сега произвежда два пъти по-малко петрол спрямо нивата от края на деветдесетте години на миналия век.

„Капацитетът е за 187 хил. барела на ден, но в действително са рафинират едва 30 хил. барела дневно в първата мощност. Във втората мощност се държат 60 хил. барела на ден, но не се рафинират. Тази рафинерия не продава рафинирани продукти, само суров материал“, коментира Хосе Бодас, лидер на един от профсъюзите към PDVSA.

PDVSA намалява производството си с 1 млн. барела на ден през последните 2 години, по данни на ОПЕК и Standard & Poor's.