Влаковите композиции с петролни цистерни по железопътната мрежа на Съединените щати се увеличават след спада от предходните години, пише The Wall Street Journal.

Причината е, че добивните компании в някои части на страната произвеждат повече, отколкото нефтопроводите могат да поемат и това налага използването на железопътния транспорт.

През октомври 2018 г. през американската жп мрежа са преминали средно по 718 000 барела петрол на ден, което представлява увеличение от 88% спрямо същия месец на предходната година. Пикът беше отбелязан през октомври 2014 г., когато транспортираните количества достигнаха 1.1 милиона барела дневно.

Голяма част от нарастването на петролните жп доставки се дължи на рекордния внос от Канада, където проектите за разширяване на водещите нефтопроводи, включително Keystone XL и Trans Mountain, бяха замразени заради протестите на природозащитниците и бюрократичното забавяне.

Значително нарастват и добивите в региона Бакен в Северна Дакота и Пермския басейн в Тексас и Ню Мексико. Експертите очакват натоварването на петролните влакови композиции да се запази през цялата 2019 г., тъй като ръстът на добивите най-вероятно ще продължи да изпреварва увеличаването на капацитета на петролопроводите.

Превозът с влакове обаче е по-скъп, поради което петролните компании избягват да сключват дългосрочни договори за доставка с жп превозвачите. Доставката на един барел петрол от Канада до южните части на САЩ с цистерна струва около 20 долара, докато през нефтопровода излиза около 12.50 долара, по данни на енергийната инвестиционна банка Tudor Pickering Holt & Co.

Големите инфраструктурни проекти за разширяване на нефтопроводите и газопроводите обикновено изостават от ръста на добивите. През последните години обаче изоставането стана още по-осезаемо, тъй като съпротивата на природозащитните организации затруднява все повече строителните дейности.

В същото време добивите на петрол в Северна Америка достигнаха 15.6 милиона барела дневно през август миналата година, което представлява нарастване от 17% на годишна база, по данни на Международната енергийна агенция.

Собствениците на танкери правят сериозни пари в последния месецЦените за превоз със супертанкери са нараснали четворно през октомври заради несигурността около предлагането на петрол, но някои виждат тази благодат като временна

В Канада транспортните "тапи" се превръщат в сериозен проблем. Миналата година местните добивни компании продаваха с по 50 долара на барел по-евтино от американския бенчмарк именно заради невъзможността да доставят навреме количествата на пазара. Оттогава насам цената на американския лек суров петрол падна с 24 на сто, до нива от малко над 54 долара за барел.

Това принуди много от компаниите, сред които ConocoPhillips и Cenovus Energy, да подпишат договори за доставка с жп превозвачите.

"Целта е да имаме транспортна алтернатива, докато бъдат изградени новите петролопроводи, което означава поне още няколко години", казва финансовият директор на ConocoPhillips Дон Уалет.

Тригодишният договор на Cenovus ще им позволи да превозват по 100 000 барела дневно от Канада до Мексиканския залив, където рафинериите смесват петрола с по-леки сортове за производството на горива.

През октомври 2018 г. половината от петрола, внесен от Канада в Съединените щати, се е отправил именно към района на Мексиканския залив. Именно тези количества компенсираха спада на вноса от Венецуела с 30% през последните две години.

Една четвърт е била предназначена за щатите от Средния Запад, а останалите количества са били доставени до източното и западното крайбрежие.

Поредицата от железопътни инциденти обаче, в това число и петролната композиция, която дерейлира край Квебек през 2013 г. и отне живота на 47 души, повдигнаха опасения за безопасността на влаковите доставки. Това принуди регулаторите да въведат по-строги изисквания за композициите, които превозват петрол.

От американския жп "ренесанс", естествено, печелят превозвачите, като Union Pacific Corp. Компанията регистрира ръст на петролните товари с 30% до 228 470 вагона през 2018 г.

Изпълнителният директор Ланс Фриц обаче заяви, че компанията няма да инвестира в мащабно разширяване на капацитета, тъй като търсенето може да се "изпари" буквално за няколко седмици в момента, в който приключи строителството на новите нефтопроводи.

"Увеличаването на петролните жп доставки е краткосрочен феномен, който няма да се запази още дълго", заяви Фриц, цитиран от WSJ.

Ще посегне ли САЩ на петролната индустрия на Венецуела?В своята борба с президента на Венецуела Николас Мадуро САЩ приложиха редица подходи през последните години

Повечето анализатори са съгласни с неговата теза, тъй като цената на железопътния превоз винаги ще бъде по-висока от тази на петролопроводите и няма как да се конкурира с тях в дългосрочен план.

Петролните производители обикновено прибягват до тази възможност само в извънредни ситуации. От друга страна, собствениците на нефтопроводите не са склонни да се обвържат с изграждането на нови проекти, освен ако нямат дългосрочни гаранции от добивните компании за фиксирани разходи, които не зависят от равнището на добивите или пазарните флуктуации на петрола.

Базираната в Северна Дакота Whiting Petroleum Corp., например, в момента е изправена пред подобна дилема - дали да се обвърже с изглаждането на допълнителен петролопровод или да заложи на по-скъпия, но много по-гъвкав железопътен превоз.

Петролните добиви в щата нараснаха с 38% след изграждането на Dakota Access Pipeline през 2017 г.