Сутринта на 16 декември 2015 г. кралското семейство на Катар получава лоша новина – 28 членове на кралска ловна дружина са отвлечени в Ирак.

Списък със заложниците е предоставен на шейх Мохамед бин Абдулрахман ал-Тани, на когото му предстояло да бъде назначен за министър на външните работи на Катар. Той вижда, че в списъка има двама негови роднини.

"Ясим е мой братовчед, а Калед е съпруг на леля ми," пише той до посланика на Катар в Ирак, Зайед ал-Каярийн. "Нека Господ те закриля: информирай ме незабавно щом получиш някаква новина."

Двамата мъже прекарват следващите 16 месеца, погълнати от заложническата криза.

В една от версиите за случилото се те плащат над 1 млрд. долара за освобождаването на похитените мъже. Парите отиват при групировки и хора, които САЩ определя като "терористи" – Катаиб Хизбула в Ирак, иранския генерал Касем Солеймани и групировката Хаят Тахрир ал-Шам.

В друга версия на случилото се, която е и версията на Катар, пари не са плащани на „терористи“, а само на Иракската държава.

Според тази версия парите все още са в трезора на Централната банка на Ирак в Багдад, въпреки че всичи заложници вече са си вкъщи. Мъчителната история на преговорите се разкрива от корепоснденцията с текстови и гласови съобщения между външния министър и посланика.

Вражебно настроена към Катар държава се сдобива с тях и ги предоставя на BBC.

И така, плати ли Катар най-големият откуп в историята?

Шейх Мохамед е бивш икономист и далечен роднина на емира. Той е на 35 г. и не е особено известен преди да бъде назначен за външен министър на Катар.

По време на отвличането посланикът Зайед ал-Каярийн е на възраст над 50 години и е бил с ранк полковник в катарското разузнаване. Той бил първия посланик на Катар в Ирак от 27 години, но това не бил важен пост.

Заложническата криза била неговият шанс да подобри положението си.

Заложниците заминават за Ирак на лов със соколи. Те били предупредени да не ходят. Ловът със соколи обаче е кралски спорт в Персийския залив, а в пустошта на южен Ирак изобилствало от африканска хубара, която е плячка за соколите.

Лагерът на ловците обаче бил нападнат на зазоряване от пикапи, оборудвани с картечници.

Бивш заложник споделя пред New York Times, че помислили, че нападението е дело на Ислямска държава. След това обаче един от нападателите използвал шиитски език, за да обиди сунитите.

В продължение на много седмици катарското правителство няма никакви новини. През март 2016 г. нещата обаче започват да се раздвижват. В Катар научават, че похитителите са от Катаиб Хизбула- иракска шиитска милиция, подкрепяна от Иран.

Групировката искала пари. Посланик Каярийн пише на шейх Мохамед: "Казах им - дайте ни 14 от нашите хора и ние ще ви дадем половината от парите.'" Сумата не става известна на този етап.

Пет дни по-късно групировката предлага да освободи трима от заложниците. "Те искат жест на добра воля и от нас," пише посланикът. "Това е добър знак ... че бързат и искат всичко да приключи скоро."

Два дни по-късно посланикът е в Зелената зона в Багдад. Похитителите се появяват, но без заложници, а с USB флашка, на която има видео на един единствен заложник.

Оказва се, че заложници са разделени – кралските особи са изпратени в мазе без прозорци; техните приятели, които не са с кралско потекло, и тези, които не са катарци, били изпратени на други места и към тях се отнасяли по-добре.

Представителите на кралското семействи били местени на всеки 2-3 дни, но държани винаги някъде под земята. За близо 16 месеца, в които били в плен, те нямали никаква идея какво се случва във външния свят.

Ако парите били единственото решение на този проблем, катарците разполагали с него. Кореспонденцията между външния министър и посланика обаче показва, че похитителите увеличавали исканията си и ги променяли постоянно.

След това парите отново идват на дневен ред. Освен основния откуп, ръководителите на групировката искали странични плащания и за самите тях.

При една от срещите Абу Мохамед, който бил преговарящ от страна на Катаиб Хизбула, дръпнал посланика настрани и поискал 10 млн. долара само за себе си.

Посланикът използвал двама иракски посредници, и двамата сунити. Те посещавали катарския външен министър, искали подаръци предварително – 150 000 долара в брой и пет часовника Rolex, "два от най-скъпите и три по-обикновени". Не е ясно дали тези подаръци са били за посредниците или пък са щели да отидат за похитителите по време на преговорите.

През април 2016 г. в телефонните разговори се появява ново име – Касем Солеймани, иранският благодетел на Катаиб Хизбула.

На този етап откупът изглежда вече е достигнал невероятните 1 млрд. долара. Въпреки това похитителите настояват за още. Посланикът пише на външния министър: "Солеймани се срещна с похитителите вчера и ги притисна да приемат 1 млрд. долара. Те не отговориха, заради финансовото си състояние... Солеймани ще ги посети пак."

Минават месеци. Тогава през ноември 2016 г., в преговорите се появява нов елемент. Генерал Солеймани иска Катар да помогне за така нареченото "споразумение за четирите града" в Сирия.

Това споразумение би довело до вдигането на обсадата на четири града в Сирия и освобождаването на населението им.

Сумата от 1 млрд. долара откуп за последно се споменава през януари 2017 г., заедно с друга сума в размер на 150 млн. долара.

5 места за посещения във втория най-сигурен град в светаЕдно от най-големите притеснения на туристите е дали мястото, което са избрали да посетят, е безопасно

Враждебно настроеното към Катар правителство, което предоставя кореспонденцията на BBC, смята, че шейх Мохамед и Каярийн са обсъждали 1 млрд. долара откуп плюс 150 млн. долара странични плащания. Някои от съобщенията между тях обаче могат да бъдат тълкувани двусмислено.

Катарските власти приемат текстовите и гласовите съобщения за автентични, въпреки че според тях те са редактирани "много избирателно", за да създаде подвеждащо впечатление.

Краят на заложническата криза е през април 2017 г. Самолет на Qatar Airways лети за Багдад, за да достави парите и да вземе заложниците. Това е потвърдено от катарски високопоставени ръководители, въпреки че от авиокомпанията отказват коментар.

Кой е взел парите, доставени в Ирак и колко са били те? Според източника на BBC, правителство, което е враждебно настроено към Катар, сумата е над 1 млрд. долара, плюс 150 млн. долара странични плащания, по-голяма част от които предназначени за Катаиб Хизбула.

Катарски ръководители потвърждават, че е била изпратена голяма сума, но според тях тя е била за правителството на Ирак, а не за терористи. Плащането е било за "икономическо развитие" и "сътрудничество в сферата на сигурността ".

Катарците смятат, че са сключили сделка с министъра на вътрешните работи на Ирак. Той чакал на летището, когато самолетът кацнал, а парите били в черни чанти. След това това се появили въоръжени мъже с военни униформи без отличителни знаци.

"Все още не знаем кои са те," казва катарски ръководител.

По-късно премиерът на Ирак Хайдер ал-Абади свиква пресконференция, на която съобщава, че е установил контрол над парите.

Въпреки че парите са кофискувани, заложниците биват освободени веднага, а това е обвързано и със „споразумението за четирите града ".

На 21 април 2017 г. катарските заложници са освбодени. Всички били в добро състояние, но били отслабнали почти наполовина.

Шестнадесет месеца след отвличането им те могат да бъдат видяни в телевизионни кадри да се усмихват на пистата на летището в Доха.

Източникът на кореспонденцията между катарския външен министър и посланика на страната в Ирак твърди, че тя показва, че "Катар е изпратила пари на терористи ".

Малко след изпращането на парите в Багдад, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет започват икономическата си блокада срещу Катар. Те обвиняват Катар, че има дългогодишна практика да финансира "тероризма".

Дали блокадата срещу Катар ще продължи зависи от това кой ще спечели спора около "финансирането на терористи ".

Това отчасти е и спор за това на кого да се вярва за това как е приключило похищението в пустинята на Ирак. Катарците твърдят, че изпратените в Багдад пари се намират "на депозит" в трезор на Централната банка на Ирак.

Техните опоненти обаче заявяват, че иракското правителство се е намесило в сделката със заложниците и е разпределило парите.

За момента мистерията около това дали Катар наистина е платила най-големия откуп в остория остава неразгадана.