Управляващата в Италия Демократическа партия гласува за оставката на Енрико Лета като министър председател, оставяйки тежко задлъжнялата страна в ръцете на Матео Ренци след жестока вътрешна борба за власт, резултат на която ще стане трето неизбрано от италианския народ правителство само за две години, пише The Financial Times, цитиран от Фокус.

Лета успя да договори коалиция между левите и десните през април миналата година след неубедителни резултати от изборите.

Лета разпространи изявление, в което съобщава, че ще връчи официално оставката си в петък, след партиен вот, който подкрепи неговия 39-годишен съперник реформист и демократически лидер, чийто опит в управлението е ограничен до управляването на Флоренция като кмет.

Поредният политически смут в Италия щеше да предизвика шокова вълна в еврозоната по време на дълговата криза на 2011 г.

Но като признак, че доверието се завръща в блока, пазарите в четвъртък останаха относително оптимистични относно перспективата за това третата най-голяма икономика във валутния съюз да попадне под управлението на политически новак на фона на публичния дълг в размер на 2 трилиона евро и рекордните нива на младежката безработица.

Кой е Матео Ренци?

Ренци открито декларира намерението си да оглави ново правителство, и без да отиде на избори, да управлява до края на парламентарния мандат, който изтича през 2018 година, съобщава БТА.

"Сега няма условия да се върнем пред урните, защото няма избирателен закон, който да гарантира мнозинства, а реформите тепърва ще започнат", каза 39-годишният лидер на най-влиятелната лявоцентристка партия в Италия в отсъствието на премиера, който отказа да участва в заседанието.

Ренци е по семейна традиция в политиката. Баща му е бивш дългогодишен общински съветник в листата на Християндемократическата партия. През 1996 година Матео Ренци влиза в Италианската народна партия, която е една от християндемократическите метаморфози, като за кратко време се издига до поста секретар на партията в провинция Флоренция, област Тоскана.

От 2001 година е координатор, а впоследствие и провинциален секретар на поредния народняшки вариант, наричан "Демокрация и свобода - Маргарита" в годините, когато тенденцията бе политическите партии в Италия да се кичат с ботанически имена - "Маслинено дърво", "Карамфил", "Маргарита".

През 2007 година Ренци преминава в Демократическата партия, която съдържа солиден елемент от електората и апарата на бившата Италианска комунистическа партия, но в нея се вляха и редица центристки сили, между които и влиятелни християндемократи, от чиито редици например е сегашният премиер Енрико Лета.

В този период Матео Ренци се развива не само по партийна линия, но и с високи темпове трупа управленски опит. От 2004 до 2009 година е на изборния пост председател на управата на провинция Флоренция. На местните избори през 2009 година предпочита да се кандидатира за кмет на Флоренция и печели изборите срещу дясноцентристкия кандидат от партията на Берлускони. Управленската кариера създава и неприятности на Ренци.

Прокуратурата на Сметния съд предяви към него обвинение за неправомерно повишаване в категория на 25 души от политическия секретариат на провинциалната управа, при което хазната е била ощетена с над 2 милиона евро. Съдът на първа инстанция го осъди да възстанови сумата от 14 хиляди евро и бившият провинциален управител обжалва решението.

Името на Ренци за първи път прозвуча широко на политическата сцена през август 2010 година, когато публично лансира идеята да бъдат "предадени за скрап" старите партийни кадри, визирайки най-вече дългогодишните комунистически апаратчици на ръководни постове в Демократическата партия. Така се постави началото на "ренцизма" в политиката, който бе скрепен по-късно с програмен документ, наречен "Флорентинската харта". Той предлага открита и по-гъвкава партия, която да приобщи както разочарованите дясноцентристи от партията на Силвио Берлускони, така и недоволните популисти от Движението "5 звезди" на бившия комик Бепе Грило. Планира се партийната линия да бъде независима от влиянието на синдикатите и да се бори за намаляване на данъците.