Депутатите приеха незаконодателен доклад с 378 гласа "за", 11 "против" и 16 "въздържали се" за прилагането от новите държави членки на политиката на ЕС на сътрудничество за развитие, която е неразделна част от достиженията на правото на Общността. Текстът припомня международните ангажименти на новите държави-членки в тази област.

Основната част от бюджета на новите държави членки за сътрудничество за развитие е насочена към техни непосредствени съседи и към страните от ОНД. Парламентът призовава ЕС да се възползва от присъединяването на новите държави членки, за да засили стратегическото си присъствие в Източна Европа, Централна Азия и Кавказ, които досега се ползват в по-малка степен от европейската помощ въпреки многобройните предизвикателства по отношение на развитието.

Докладът отбелязва, че България е приела своята национална стратегия за сътрудничество за развитие "едва в края на 2007 г." и приоритетите й са съсредоточени върху Албания, Македония, Босна и Херцеговина, Украйна и Молдова. Разходите на България за ОПР за 2005 г. се изчисляват на около 0.04%. Също така България възнамерява да се насочи към африкански страни, с които е имала двустранни споразумения преди 1989 г., като например Гана, се казва в текста.

Депутатите изразяват загриженост от това, че "много от новите държави-членки са на път да не изпълнят целта от 0.17% от БНД да се разходва за ОПР до 2010 г., а някои вероятно виждат официалната помощ за развитие да попада в обхвата на общите бюджетни съкращения, налагани от необходимостта за намаляване на държавния дълг".

Те призовават институциите на ЕС да извлекат полза от опита, който новите държави членки са натрупали по време на преходния процес, за да обогатят политиката си за развитие.

Докладът припомня източното измерение на външните отношения на ЕС и счита, че нова асамблея с участието на ЕС и съседните страни (подобна на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, Евро-средиземноморското сътрудничество (Euromed) и Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (Eurolat)) би могла да се основава на историческия опит и да увеличи приноса на новите държави-членки в политиката на ЕС.

Парламентът призовава на всеки две години да се провеждат междупарламентарни срещи между Европейския парламент и парламентите на новите държави-членки по въпросите за развитие и да се създаде специална мрежа за тази цел.