Делът на жените преподаватели в академичните институции остава много по-нисък от този на мъжете, въпреки че броят на студентите от двата пола е приблизително еднакъв. Това означава, че кариерното израстване на дамите в света на науката продължава да бъде възпрепятствано от различни фактори, показват данните от проучване, проведено в близо 500 научни институции по цял свят, съобщава BBC.

Авторите на изследването посочват още, че жените имат много по-малки възможности да участват в научни конференции и да членуват в ръководните органи на университетите.

Данните от проучването, посветено на биологичните специалности, са събрани от 541 изследователски центрове и университети в 38 държави от САЩ, Европа и Австралия. Изводите са публикувани в научното издание “Cell Stem Cell”.

Оказва се, че делът на жените в състава на студентите е над 50%, но асистентите от нежния пол са 42%, а преподавателите (доценти и професори) – едва 23%.

Много от участниците в анкетата потвърждават, че много от жените напускат научните среди на определен етап в кариерата си, като основните причини са свързани с ниското заплащане, трудностите в поддържането на баланс между работата и личния живот, както и сексуалния тормоз на работното място.

“Няма голям смисъл да насърчаваме момичетата да се занимават с наука, ако впоследствие системата ги кара да напускат”, смята проф. Джесика Уейд от лондонския Imperial College. По думите ѝ, в подкрепа на равенството между половете са необходими институционални мерки, които да подкрепят кариерното израстване на жените и да осигуряват по-прозрачно разпределение на работата в научната сфера.

Друг доклад на Британското общество на химиците стига до идентични изводи. Според авторите му 44% от студентите по химия на Острова са представители на нежния пол, но сред професорите делът им е едва 9%.
Жените имат сериозен принос в развитието на науката, но представителството им в академичните среди винаги е било значително по-ниско от това на мъжете, припомня BBC.

Един от тревожните изводи в доклада, посветен на половото неравенство, е, че ако намаляването му върви с настоящите темпове, за пълното му преодоляване ще бъдат необходими над 100 години.