Американската авиация започва развитието си в началото на миналия век, но основната ѝ задача по онова време не е била да превозва пътници, а писма. Първите въздушни пощальони управлявали малки открити летателни апарати във всякакви метеорологични условия, а инцидентите били често срещани.

Първите самолети на Американската пощенска служба поели към небето по-малко от десетилетие след първия успешен полет на братята Райт през 1903 година, пише историкът Кристофър Клайн за електронното издание History.com.

Първите експериментални пощенски полети били осъществени по време на панаири и карнавали, организирани в някои американски градове. На 15 май 1918 година се установява първата редовна въздушна пощенска линия между Ню Йорк и Вашингтон.

Първоначално летателните апарати се управлявали от пилоти на военновуздушните сили, които ги използвали и за тренировъчни машини, преди да заминат на фронта в Европа, където участвали в заключителните сражения на Първата световна война.

Още при първите полети въздушните пощальони се натъкнали на най-различни проблеми. При "премиерата" на редовната линия, която трябвало да тръгне от американската столица, самолетът на лейтенант Джордж Бойл не успял да стартира, тъй като горивният му резервоар се оказал празен.

Когато пилотът най-накрая успял да излети, потеглил в грешна посока и се наложило да кацне в една прясно изорана нива, за да попита фермера за посоката. При кацането обаче повредил самолета и се наложило да се върне във Вашингтон с камион, заедно с цялата поща.

Два дни по-късно лейтенант Бойл направил втори опит, но отново се загубил и трябвало да извърши аварийно кацане край Филаделфия, след като му свършило горивото.

През август 1918 година пощенската служба назначила цивилни пилоти на служба в авиационното си поделение и била оборудвана с машини, презназначени специално за целите на транспорта. Маршрутите бързо се разширили извън границите на североизточните щати и през 1924 година те вече се простирали от едното крайбрежие на страната до другото.

По онова време пилотите не разполагали с радиовръзка и модерно навигационно оборудване, поради което е трябвало да разчитат само на естествените ориентири и на интуицията си. В крехките двуплощни летателни апарати те били изложени на всички природни стихии. В периода между 1918 и 1927 година загинали над 30 пилоти.

След като доказва финансовата жизнеспособност на проекта и изгражда голяма част от необходимата инфраструктура, включително и големи бетонни стрелки, които насочват пилотите по маршрутите им, Пощенската служба започва да привлича и частни инвеститори.

През 1925 година са проведени първите обществени поръчки за осигуряване на пощенски услуги по въздуха. В тях се включват някои от най-големите компании по онова време, включително и Ford Air Transport, собственост на автомобилния магнат Хенри Форд и неговия син Едзъл.

На 15 февруари 1926 г. те създават първата частна въздушна линия, която оперира по маршрутите от Детройт до Кливлънд и Чикаго. Пилотите им летят със самолета Tin Goose, произведен от Ford Motor Company. Това бил първият метален тримоторен американски самолет, който бил предназначен основно за пътнически полети.

Два месеца по-късно е открита и въздушната линия между Сейнт Луис и Чикаго на Robertson Aircraft Corporation. Неин главен пилот бил Чарлз Линдберг, който през 1927 година, на 25-годишна възраст, успява да осъществи самостоятелен полет без прекъсване от Ню Йорк до Париж.

На запад по същото време се създава и въздушната империя на Уилям Боинг. След края на Първата световна война неговата самолетостроителна компания се бори за оцеляване, а самият Боинг и главният му пилот Еди Хъбард виждат възможност в развитието на пощенските услуги.

Те извършват първата частна пратка от 60 писма с полет от Ванкувър до Сиатъл на 3 март 1919 година, пресичайки границата между САЩ и Канада. Това е и първият официален трансграничен полет в Северна Америка.

Впоследствие, през 1927 година, компанията Boeing поема и обслужването на най-дългата въздушна линия в страната между Сан Франциско и Чикаго.

До края на 1927 година всички пощенски доставки в САЩ вече се извършват от частни авиокомпании, като до края на 20-те години на миналия век броят им е около 30 в цялата страна.

На 23 май 1926 година пък превозвачът Western Air Express поема риска да превозва не само пощенски пратки, но и по двама пътници на всеки от полетите си между Лос Анджелис и Солт Лейк Сити. Самият полет бил далеч от съвременните ни представи за лукс - той продължавал над 7 часа, в които се включвало и междинно спиране в Лас Вегас.

Пътниците седяли буквално върху чувалите с писмата, разполагали с по една кутия за храна, а вместо тоалетни използвали метални канчета.

През 1930 година бил приет нов закон, който дал възможност за известна консолидация в сектора. Част от водещите авиопревозвачи се обединили или били придобити от свои конкуренти. Най-големите авиокомпании от ранга на American Airways (бившата Robertson Aircraft) и United Air Lines (образувана след придобиването на няколко по-малки компании от Boeing) получили възможността да обслужват редовни пътнически линии.

През 1934 година админстрацията на новоизбрания президент Франклин Рузвелт прекратява всички договори за пощенски и пътнически авиопревози заради корупционен скандал в пощенската администрация. Рузвелт разпорежда на американската армия да поеме извършването на услугите, но резултатите са катастрофални. Само за две седмици при инциденти загиват 10 пилоти.

В същото време правителството притиска големите авиопроизводители, като Boeing, да се откажат от монополното си положение и да спрат да се занимават с въздушни превози. Самият Уилям Боинг с неохота се съгласява да продаде своите акции в United Aircraft and Transport и се пенсионира.

В края на 1934 година въздушните превози отново преминават в частни ръце, но този път не в тези на компаниите от "зората" на американската авиация. Индустрията се реорганизира и се появяват някои от най-известните авиокомпании в страната, като Northwest, Eastern, TWA, Continental и American Airlines. В следващите десетителия те превозват десетки милиони пътници и товари.