През 2010 г. барел петрол едва ли ще струва повече от 100 долара, а през 2020 г. - 200 долара. Тази прогноза направиха ръководителите на най-големите световни петролни и газови компании в света на икономическия форум в Санкт Петербург, пише „Ведомости“.

Какви ще бъдат цените на петрола и обемите на добив през 2020 г. - с този въпрос организаторите на икономическия форум в Санкт Петербург се обърнаха към ръководителите на най-големите петролни и газови компании - „Газпром“, ВР, „Лукойл“, „Роял Дъч Шел“, „Шеврон“, „ЕксонМобил“, „КонокоФилипс“ и „Тотал“. Във „фокус-групата“ също така попадна председателят на Кембриджката асоциация за изследване на енергийния пазар (CERA) Даниел Ергин, ръководителят на компанията „Schlumberger“ Ендрю Гулд и президентът на нефтохимическата корпорация „Dow Chemical“ Ендрю Ливерис.

В анкетата трябваше да вземе участие и президентът на „Роснефт“ Сергей Богданчиков, но той така и не се появи на форума (представител на „Роснефт“ отказа да коментира тази тема). Част от анкетираните допускат, че през 2010 г. петролът може да струва над 200 долара за барел, сподели водещият на енергийната конференция генерален директор на „Росатом“ Сергей Кириенко. Но консенсусната прогноза се оказа по-консервативна: 70-100 долара за барел през 2010 г. и 100-200 долара за барел през 2020 г.

При това сериозен ръст на обемите на световен добив, трябва да се очаква, че през 2020 г. той ще бъде 80-100 милиона барела дневно (сега е 86 милиона барела). Делът на петрола и газа в световния топливно-енергиен баланс към тази дата ще продължи както и преди да надхвърля 50%, анкетираните очакват неговото съкращаване за сметка на алтернативните източници на енергия не по-рано от 2025-2030 г.

Високите цени на петрола не са по вина на петролните компании – те вършат всичко както трябва, та нали танкерите не се задържат в очакването на петрол, оправда се изпълнителният директор на „Шел“ Йерун ван дер Вир. Причината, според него, е в ограничения достъп до ресурсите: в момента 80% от континенталния шелф на САЩ е закрит за геоложки проучвания и добив. „За потребителите на въглеводороди ситуацията се развива драматично“, убеждаваше събралите се председателят на управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер.

Световната икономика се нуждае от повече енергия, търсенето на петрол и газ се запазва, въпреки ръста на цените, борбата за достъп до ресурсите се изостря още повече, а енергийната сигурност се обсъжда в рамките на военно-политическите съюзи, изброи той. „Газпром“ по никакъв начин не може да нарече Европа свой съюзник: монополистът трудно си пробива път на западните пазари, оплака се Милер.

„Създава се впечатлението, че някои европейски функционери не могат да решат, кое е по-опасно – реалният енергиен глад или измислената руска заплаха“, заключи той. На присъствалите чужденци също не всичко им харесва в Русия. Генералният директор на ВР Тони Хейуърд напомни за необходимостта да се уважава правото на собственост и върховенството на закона. Русия се нуждае от ясни правила на играта, определящи задълженията от страна на правителството и инвеститорите, а също така подобряване на работата на съдебната система, съгласи се с колегите си и главният изпълнителен директор на „ЕксонМобил“ Рекс Тилерсон.

БГНЕС, Снимка: БГНЕС/ЕРА