Най-удивителното нещо относно цимента е колко много замърсява въздуха.

Производството на строителния материал допринася със 7% към емисиите на въглероден диоксид в световен мащаб, което е повече от вредните емисии на всички камиони по света, взети заедно.

Имайки предвид това, е изненадващо, че водещи производители на цимент - от LafargeHolcim Ltd. в Швейцария до Votorantim Cimentos SA в Бразилия, откриват, че клиентите бавно приемат по-зелени алтернативи.

Тяхната история очертава трудностите при премахването на вредните газове от сградите, пътищата и мостовете. След като извоюваха сериозни ограничения на емисиите в енергийни сектор, политиците сега се фокусират все повече върху сектора на строителните материали, като продължение на борбата срещу климатичните промени.

Компаниите работят по различни решения, но купувачите не искат да плащат по-високи цени.

“Има прекалено малко търсене за устойчиви материали,” казва Йенс Диболд, който отговаря за устойчивостта в производството в LafargeHolcim. “Бих искал да видя по-голямо търсене от страна на клиентите. Има ограничена чувствителност по отношение на въглеродните емисии при строителството на една сграда.”

Значителен дял

Генерираните от циментовата индустрия емисии на въглероден диоксид са били повече от тези на всички камиони по света през 2017 г.

Докато архитектите и строителите се концентрират върху енергията, използвана от техните сгради, всъщност материалите, които поддържат структурата, допринасят с най-голям дял за нейния въглероден отпечатък. Приносът на цимента към емисиите е особено голям заради химичния процес, чрез който се произвежда.

Около две трети от замърсяващите газове при производството на цимент идват от изгарянето на варовик. Пещите се загряват до над 1 400 градуса по Целзий. Вътре в пещта въглеродът, който се намира във варовика, се свързва с кислорода и се освобождава като въглероден диоксид - най-често срещания парников газ.

Производството на един тон цимент генерира най-малко половин тон въглероден диоксид, според Асоциацията на европейските производители на цимент. Това е повече, отколкото една кола би произвела газове, изминавайки разстоянието от Ню Йорк до Маями, например.

Един циментовоз може да превозва около 13 тона. Стотици и дори хиляди тонове цимент се използват в обикновените офис сгради.

Защо циментът замърсява толкова много

Въглеродният диоксид се генерира, когато се произвежда шлака, която е основна съставка на цимента.

Мащабите на проблема привлякоха вниманието на организации, като Международната агенция по енергетика (МАЕ) и Chatham House, както и на организацията, представляващата 40-те най-големи градове в света.

От МАЕ изчисляват, че производството на цимент ще се увеличи с между 12% и 23% до 2050 г., въпреки че емисиите може да бъдат намалени с поредица от действия.

“Много е трудно,” казва пред Bloomberg Щърли Родригес, заместник-кмет на Лондон и член на Борда на директорите на организацията, представляваща 40-те най-големи града. “Това, което можем да направим, е да започнем да изпращаме сигнали. Имаме ново изискване за строителните предприемачи, които трябва да разработят проект за кръгова икономика, за да покажат как ще намалят, използват отново и рециклират материали.”

Производителите на цимент реагират, но откриват, че клиентите се колебаят. Преди време LafargeHolcim, която е вторият най-голям производител по капацитет, пуска продукт без въглероден диоксид. Той е по-скъп и се произвежда по различен начин.

Клиентите бяха “много чувствителни към цената” и не демонстрираха интерес, казва Диболд. Купувачите признават, че цената е от ключово значение.

Цената е проблем, защото по-зелените форми на цимента може да струват до три пъти повече от обикновения цимент.

Това, което излиза от пещта, се нарича шлака, която е основна съставка на цимента. Много компании работят в посока намаляване на количеството на шлаката в цимента си, което изисква нови и понякога неизпробвани рецепти.

Други търсят заместители. Сред тях са летливата пепел, която излиза от комините на заводите, изгарящи въглища, или шлаката от пещите за производството на стомана. Те предизвикват химична реакция и сформират нещо, известно като геополимери.

Геополимерният цимент има някои предимства по отношение на качеството и огромно предимство по отношение на устойчивостта пред традиционните смеси, според Камерън Колман, главен изпълнителен директор на Wagners Holding Co.

Бразилия осъществява значителен напредък, отчасти заради наличността на суровини, като поцоланена пепел, която също може да се използва за производството на цимент.

Страната може да се похвали с едни от най-ниските нива на шлака в цимента си в света – под 70% през 2014 г. За сравнение, процентът в Европа е 75. Бразилия има за цел да намали дела до около 50% до 2050 г., според Алваро Лопес, глобален директор по устойчивостта в Votorantim Cimentos - един от най-големите производители на цимент в Латинска Америка.

Тази стратегия няма да издържи дълго в Европа и в САЩ, където летливата пепел е основният заместител на шлаката, а заводите на въглища затварят. Там фокусът е насочен към ефективността и използването на алтернативи на изкопаемите горива за отопление.

От Асоциацията на европейските производители на цимент твърдят, че компаниите вече добиват 44% от енергията си от по-чисти източници и искат да увеличат този процент на 60% до 2050 г. Вместо да използват въглища, те създават топлина с използвани автомобилни гуми, минерални масла и промишлени отпадъци.

Следващата граница ще бъде използването на улавяне на въглерода и вкарването на замърсителите за постоянно под земята. Тази технология все още не е достатъчно разпространена и е скъпа. Тя струва стотици милиони долари за един завод, но може да намали емисиите с 80% до средата на века.

Производителите на цимент знаят, че трябва да действат не само заради затягането на правилата за замърсяване, но и заради това, че разходите за генериране на вредни емисии намаляват техните печалби.

Това, което е не толкова сигурно, е желанието на строителните предприемачи и компании да купуват по-зелени продукти.