След месеци на непрекъснати спорове, опити за удари под кръста, извличане на политически дивиденти и отказ от разглеждане на аргументите на отстрещната страна, по всичко личи, че преговорите между Европейския съюз и Великобритания за търговските взаимоотношения след брекзит са достигнали до задънена улица, пише BBC.

В социалните мрежи се "вихрят" най-различни теории, включително и тази, че британският министър-председател Борис Джонсън не е искал да има сделка още от самото начало, че Европейският съюз си "отмъщава" на британците заради тяхното решение да напуснат и че двете страни се дебнат "кой ще мигне пръв".

В края на миналата седмица Борис Джонсън се оттегли от срещата на върха на ЕС, която самият той беше определил като краен срок за постигане на някакво споразумение. Европейските преговарящи, от своя страна, не взеха неговия ултиматум насериозно и не приеха поставените крайни срокове.

Борис Джонсън обаче беше категоричен, че не вижда смисъл от продължаване на преговорите, при положение че Европейският съюз отказва да промени фундаменталната си позиция.

Междувременно, много от политическите анализатори и в Брюксел, и в Лондон са на мнение, че тази "демонстрация на мускули" е необходима и на двете страни. Те се стремят да покажат на своите граждани, че са готови да се борят за интересите им и да не допускат компромиси.

Но в крайна сметка, сделката ще бъде договорена в последния момент, най-вероятно през следващите няколко седмици, прогнозират експертите.

Сигнал за това беше и вчерашното изказване на главния преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние, който каза, че е готов да ускори хода на преговорите. Това определено е реверанс към британския премиер, който от дълго време се оплаква, че ЕС умишлено се бави с изчистването на детайлите по бъдещото споразумение.

Освен това Барние заяви, че има готовност да започне работа по изготвянето на конкретните "правни текстове" на сделката. Това също беше една от точките, по които Великобритания имаше забележки, защото, според Лондон, вече има въпроси, които са договорени и въпреки това Брюксел не желае да ги оформи като окончателни юридически документи.

Жестът на Барние обаче не беше посрещнат кой знае колко радушно на Даунинг стрийт, а британското правителство го определи като "недостатъчен" и отново настоя за "фунтаментална промяна в позицията" на ЕС.

Великобритания: Няма да Великобритания не се страхува от брекзит без споразумение в края на годината, заяви главният преговарящ от страна на Лондон Дейвид Фрост

В крайна сметка, какво се разбира под определението "фундаментално"?

Най-проблемният елемент от сделката остава въпроса за конкуренцията и настояването на Европейския съюз, че ако Великобритания иска да има достъп до единния пазар, трябва да осигури "равнопоставеност с останалите държави членки в сферата на екологията, трудовия пазар, данъците и допустимата държавна помощ за бизнеса".

Ако под "фундаментална промяна" Лондон разбира отстъплението на Брюксел от тази теза, то това няма как да се случи и преговорите наистина са приключили, пише още BBC.

Лондон твърди, че вече не желае да се съобразява с "правилата, определяни от Брюксел", но в същото време има други държави, с които Великобритания все пак е договорила определени регулации в областта на конкуренцията.

Такъв е примерът с търговското споразумение с Япония, подписано след брекзит. В момента се водят преговори между Великобритания и САЩ, които също включват елемент на равнопоставеността.

Брюксел вече смекчи част от своите изисквания в областта на конкуренцията, но няма как да се откаже от тази клауза изцяло. Най-малкото защото защитата на единния пазар е много по-важна за Брюксел от потенциалната сделка с Великобритания.

Ако обаче целта на британското правителство е просто да накара Брюксел да признае, че ще направи известен компромис, без да настоява за това единствено от отсрещната страна, то тя е напълно постижима. Германският канцлер Ангела Меркел и холандският премиер Марк Рюте намекнаха за това още миналата седмица.

Другият проблемен аспект от преговорите е свързан с квотите за риболов в британските териториални води. Той касае най-вече европейските държави, които имат морска граница с Великобритания, в това число Франция, Испания и Нидерландия.

Самият Мишел Барние ги призова още през лятото да смекчат част от своите искания, защото запазването на същите риболовни квоти, каквито са били преди брекзит, по думите му е "максималистична позиция".

Само че правителствата на тези страни искат да гарантират на представителите на техните риболовни индустрии, че интересите им ще бъдат защитени в споразумението след брекзит. Като цяло обаче за Европейския съюз (а и за Великобритания) въпросът за конкуренцията е много по-важен от този за риболова.

Така че постигането на компромис по въпроса с риболовните квоти е почти гарантирано.

Големият въпрос, според анализаторите, цитирани от BBC, е не дали, а кога Брюксел и Лондон ще се върнат на масата за преговори.